Бюджетът на НЗОК изглежда балансиран, но на практика се образува скрит дефицит

Лечението с лекарствени продукти се покрива около 70% от НЗОК, но бюджетът на касата ще се изчерпи около септември т.г. При липсата на национален бюджет, няма как да се използват компенсаторни механизми, които да покрият липсите.

За това алармираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АНИФПБ) и коментираха, че е необходима структурна промяна в системата, иначе тя ще продължи да генерира дефицит.

Изпълнителният директор на Aсоциацията Деян Денев посочи, че в България годишно се потребяват около 160 милиона продукта по лекарско предписание, като НЗОК заплаща 57 милиона от тях. Те се потребяват от 1/4 от здравноосигурените пациенти или 1,6 милиона българи.

Денев поясни, че за да бъде един лекарствен продукт заплащан от касата, трябва да премине през процедура по включване в Позитивния лекарствен списък, оценка на здравните технологии и контрол на цената. Фармацевтичните компании договарят с НЗОК задължителни отстъпки и компенсации, защото реалният бюджет на касата покрива около 70% от стойността на лечението,  а останалата част се компенсира от индустрията.

Бюджетът на здравната каса изглежда балансиран, но на практика се образува скрит дефицит, допълни Денев.

Сериозен проблем от съществуващия модел е ограничаването на достъпа до нови терапии. В момента около 46% от новите лечения, разрешени от Европейската агенция по лекарствата през последните 4 години, са налични и се заплащат в България, а останалите не достигат до пациентите.

А иновативните терапии водят да значително увеличение на живота и подобряване на качеството му, подчерта председателят на АНИФПБ Павел Колев.

Фармацевтичните компании настояват за бюджет на НЗОК, основаващ се на реалните медицински нужди и механизми, които са предвидими и носят устойчивост на системата.

За предвидимост на системата на финансиране и устойчиви механизми по отношение на бюджета на НЗОК призова и здравният икономист Аркади Шарков. Той отново припомни, че в ЕС България е с най-висок процент на доплащане за лекарствени продукти (36%). Същевременно сме държавата с най-бързо застаряващо население и разходите за здравеопазване се утрояват след 55-годишна възраст.

Шарков подчерта, че бюджетът за годината може да бъде единствено в посока на компенсация, а ситуацията за 2027 г. ще се задълбочи още повече предвид международната обстановка и вече няма да е валидна чисто фискалната ситуация у нас.

Според здравния икономист бюджетът на Касата може да бъде подпомогнат с намаляване броя на здравнонеосигурените, увеличаване на акцизите за някои стоки, както и с актуализирането (разбирай повишаването) на здравноосигурителната вноска.

С прилагането на навременни мерки на сегашното управление, което има пълно парламентарно мнозинство, страната ни може да премине към по-устойчив, предвидим и социално справедлив модел на здравно финансиране, подчерта още Шарков.