България и Европа търсят по-тясно сътрудничество в клиничните изпитвания

В резиденцията на британския посланик в София днес беше отбелязан Международният ден на клиничните изпитвания със специална дискусия, посветена на ролята на научните изследвания за развитието на съвременната медицина и достъпа на пациентите до иновативно лечение. Събитието беше организирано с подкрепата на британския посланик в България Натаниел Копси.

Фокусът на дискусията беше поставен върху значението на клиничните изпитвания за здравната система, необходимостта от доверие и етика в научния процес, както и върху сътрудничеството между индустрията, медицинските специалисти, институциите и пациентските организации.

"Днешният ден не е само за история - той е за напредък и партньорство. Клиничните изпитвания са в основата на разработването на безопасни и ефективни лекарства“, заяви посланик Копси. По думите му обменът на експертен опит между държавите е ключов за развитието на медицинските иновации.

Кардиологът д-р Благовест Стоименов от УМБАЛ "Александровска" сподели своя опит от работата си по 7 клинични изпитвания, насочени към сърдечно-съдови, бъбречни и метаболитни заболявания.

"Когато говорим за клинични изпитвания, обикновено мислим за иновации, нови молекули, статистика, крайни точки, криви на преживяемост и цели за набиране на участници. След години работа в клинични изследвания, осъзнах нещо много по-важно: клиничните изпитвания са преди всичко взаимоотношения между хора", каза д-р Стоименов и добави, че зад всеки протокол се крие човешка история.

Изследванията се фокусират върху индивидуалните нужди на пациентите, като гарантират, че всеки участник получава персонализирана грижа и внимание през целия си клиничен процес.

"Всеки симптом и всяка промяна в състоянието на пациента изискват своевременна оценка, документиране и при необходимост - бърза реакция. В този смисъл безопасността не е административна формалност, а основа на доверието между изследовател и пациент", каза кардиологът. Той подчерта и значението на партньорството между индустрия, лекари, болници, регулатори, пациенти и изследователи.

Специални гост-лектори представиха и международния опит в областта на клиничните изпитвания. Рита Кариа, изпълнителен директор "Клинични изпитвания" за Европа, отбеляза необходимостта от по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Великобритания за ускоряване на регулаторните процеси и подобряване на работата с пациентите и изследователите.

Мерцедес Луз, регионален директор "Клинични изпитвания" за няколко европейски държави, сред които и България, акцентира върху значението на регионалното партньорство и добрите практики от Испания, която често е определяна като лидер в провеждането на клинични изпитвания.

Рита Кариа и Мерцдес Луз посочиха още, че в Обединеното кралство и в Испания, например, има изградена връзка между центровете за клинични проучвания и общопрактикуващите лекари, защото те са първите, които могат да съобщят, че даден пациент е подходящ за включване в клинично проучване, както и лекуващите лекари, които също осъществяват връзката пациент - център за клинично проучване. 

Много е важно според Кария и Луз да се осъществяват обучения по темата сред общопрактикуващите лекари, както и да се изгражда устойчива мрежа от центрове за клинични проучвания, както сред европейските държави, така и с Обединеното кралство. 

Международният ден на клиничните изпитвания се отбелязва всяка година на 20 май. Датата е свързана с първото контролирано клинично изпитване, проведено през 1747 година от шотландския военноморски хирург Джеймс Линд, поставил основите на съвременните клинични изследвания.

Деян Денев: 12 000 българи участват в 500-600 клинични изпитвания, всяка година започват 200 нови