Ще се наложат съкращения - очаквам съпротива, но това е правилният подход

Българската икономика расте сравнително добре, заяви пред БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

"По последни данни на НСИ ръстът е около 2,9% за първото тримесечие на годината, което наистина е висок растеж в сравнение с това, което се вижда в останалите европейски държави. Средно Европа расте с много по-малко от България. Този растеж се очаква да продължи и през следващите 2 години на основа на това, което виждам от прогнозата на ЕК от вчера - растежът ще е леко по-бавен, но пак ще бъде над 2-2,5%, което на този етап означава, че българската икономика много бавно, но постепенно догонва средните европейски нива, догонваме тези в еврозоната. Това е позитивен сигнал, независимо от лекото забавяне", коментира тя в интервю за предаването "Преди всички".

Бюджетният дефицит надхвърли 3% за 2025 година, напомни Георгиева и бе категорична, че този бюджетен дефицит трябва да бъде ограничен по всякакъв начин. Според нея това може да стане най-добре и най-логично чрез ограничаване на разходите:

"Предложенията на правителството са разумни. Те трябва да бъдат изпълнени до край. Автоматичните увеличения на възнагражденията водят наистина до много високи разходи за заплати. Това от своя страна - освобождаването на персонал от държавната администрация ще позволи на частния сектор да наеме хора - те много се оплакват, че няма достатъчно хора, които да работят, съответно да инвестира, да се развива и така нататък. Не мисля, че ограничението на заплатите ще ограничи икономическия растеж до такава степен. По-скоро очаквам да е обратното".

По думите ѝ борбата с дефицита е много трудна.

"Цялостното ограничение на възнагражденията - каквото и да е, каквито и мерки да измисли правителството - няма никак да е лесно. Те предвиждат намаление на общия размер на фонд "Работна заплата" с 10%. Това означава, че освен освобождаване на така наречените незаети щатни бройки, ще се наложи наистина съкращаване на хора. Там вече не знам как ще се случат нещата. Аз очаквам да има голяма съпротива. Но въпреки това мисля, че това е правилният подход. Трябва да са по-сериозни усилията".

Според нея големият проблем е, че разходите за заплати растат с неудържим темп:

"Ние можем да позволим заплатите да растат, но не с темпа, с който са заложени в голяма част от законите. Част от тези закони предвиждат увеличаване с много голям темп на възнагражденията. Това е нещо, което не е удържимо поне за публичния сектор".

Петя Георгиева подчерта, че реформите са напълно задължителни. По думите ѝ обаче е изключително важно как те ще бъдат направени:

"Мисля, че поголовният подход е доста по-лесен, но не е много ефективен. Трябва да се прегледат отделните структури и всяка да си направи собствен анализ, да се види къде има повтарящи се дейности, които могат спокойно да бъдат обединени и съкратени, кои са хората, които не работят ефективно и не предоставят достатъчно качествени услуги. Това са неща, които отнемат време".

Георгиева изказа мнението си, че е много ясно какво трябва да се случи в здравеопазването. И изброи: 

"Трябва да се укрепи спешната помощ. Трябва да сме сигурни, че всеки гражданин има достъп до спешна помощ. След това да се обърне внимание към болничната помощ - къде и как да са разположени тези болници, частни или държавни да бъдат, на кой ще се дава разрешение за работа, как ще се сключват договори с Касата, какви задължения ще изисква Касата от тези лечебни заведения в зависимост от тяхната собственост, защото това също е проблем. Това са все неща, за които обаче държавата някак си абдикира от тях. Ние очакваме те да се случат от само себе си, но те не се случват поради факта, че финансовите механизми водят до това все повече и повече болници да бъдат откривани и то по пътеки, които на практика собственикът им смята за по-изгодни".

Тя смята, че между 1/4 и 1/3 от клиничните пътеки спокойно могат да бъдат изведени или в амбулаторна грижа в болницата, или в извънболничната помощ.

"Много голяма част от пътеките съществуват, за да финансират многото болници в България. Това трябва да се прекрати. Може много лесно да се направи преглед на това кои пътеки могат и трябва да останат в болничната помощ, и кои могат да излязат навън и да се действа".

Според нея властта има всички възможности да направи реформите. По думите ѝ без дълбоки реформи няма да се случат нещата. Тя подчерта, че те трябва да се планират още от сега за след 2027 г. и да са добре комуникирани към хората.

Цялото интервю на Диана Дончева и Наталия Ганчовска с Петя Георгиева в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.