"Кошничарството е мисия" - Станко Киров пази жив един от древните занаяти

Станко Киров е единственият действащ кошничар в община Бургас.

Той е сред малкото специалисти в страната, отдал изцяло живота си на занаята от 1994 година до днес. 

Влиза в кошничарска работилница и остава чирак 5 години, за да усвои тънкостите. Станко е икономист по образование, но успява паралелно да развие дарбата си.

Освен продукти за бита и авторски мебели, кошничарството за него е древен вид изкуство и сам не спира да измисля авторски предмети и сувенири.

Повече от 30 години Станко Киров плете кошници, мебели, пана и авторски произведения, а името му вече е вписано в списъка на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО.

"Не искам да остана единственият"

Срещата с майстора се случва по време на "Занаят фест" в Благоевград, където той демонстрира пред публика как от обикновени пръчки и клонки се раждат предмети с живот и характер.

"Един от малкото съм. Надявам се да не стигнем дотам да казвам "единственият", защото това не е добре за занаята", каза Станко Киров.

Тревогата му е истинска. Все по-малко млади хора избират бавния и труден път на традиционните занаяти.

А кошничарството изисква години.

"Това е двустранен процес. Не е достатъчно аз да искам да предам занаята. Трябва и някой да поиска да го научи."

Между изкуството и оцеляването

Икономистът Станко Киров никога не изоставя работата с ръцете си.

За него кошничарството не е просто поминък.

То е изкуство.

От ракита и върба той създава не само традиционни кошници, но и мебели, декоративни пана, картини и авторски сувенири.

"Важно е човек да върши нещо, което обича. А на мен това ми харесва толкова много, че просто не тръгнах да търся друго."

В думите му няма патетика, а тиха отдаденост - онази рядка устойчивост, с която истинските майстори пазят занаята жив въпреки времето.

"Пазар има, но пътят е дълъг"

Според него интерес към ръчната изработка съществува в цялата страна.

Проблемът е друг - малцина издържат дългия период на обучение и усъвършенстване.

"Пазар има, но за да стигнеш до него, трябва да положиш неимоверни усилия да усвоиш основните неща. И много хора се отказват."

И все пак надежда има.

От три години майсторът работи със студенти от Националната художествена академия, които търсят традиционните техники като допълнение към съвременното изкуство и дизайн.

"Те предварително подготвят проекти и целенасочено търсят тези знания. Това ми дава надежда."

В една изплетена кошница има не само техника.

Има време. Тишина. Търпение. И онази невидима нишка между поколенията, която превръща занаята в култура.

Още в интервюто на Ева Валентинова със Станко Киров в "Нощен Хоризонт".