Автор:
Ирина Недева
В стратегическата шахматна дъска
Молдова – на предната линия между два свята
Как една страна без излаз на море е важна за Черноморската сигурност
вторник 26 май 2026 11:20
вторник, 26 май 2026, 11:20
Парламентът на Република Молдова
СНИМКА: moldova.md
Размер на шрифта
В Молдова думите са избор на идентичност. В малка страна, която става все по-важна за източната граница на ЕС, езикът е първата фронтова линия. А ако искате да избягаме от военните термини - нека да е линия на разделението.
А можете ли на български?
"Не мога, просто бяхме в България, бяхме в Габрово, бяхме в Етъра. И затова, когато сме в тази среда, ние вече малко разбираме български".
Откъде сте?
"Из Тираспол, Бендер.
Всъщност Приднестровието, където живеем, е много интернационално. Там има и българи, и румънци, и молдовци, и украинци, и евреи. Най-интересното е, че там има и осетини. При нас дори има много смесени бракове, в които хората са от напълно различни националности – арменци и азербайджанци.
В момента има някои малки проблеми, така ми се струва, нещо като неразбиране".
Но от чия страна?
"Мисля, че и от двете страни. Казвам се Майя Карачебан".
Докато разглеждам приличащи на наши родни шевици, така и не успявам да разбера дали Майя от Тираспол има български произход, но предпочита да говори на руски, дали етническите българи там учат езика или той се претопява напълно в руския в тази зона, определяна като капсула на времето за връщане в СССР. В Деня на Европа в центъра на Кишинев руският език е код. На площада пред сградата на правителството на главната улица - разпознавам този код към два щанда от десетките разнообразни щандове, които представят европейски проекти - а конкретно тези двата се оказват за диалог между двата бряга на Днестър - левият, който остава застинал в миналото като постсъветски анклав, и десният на република Молдова, която обявява своята независимост след разпада на СССР през 1991 г.
"Ние нямаме проблем да работим на всеки език, на който те се чувстват комфортно. Така че от лявата страна имаме молдовски граждани, които говорят на руски, на румънски, на украински, на български. Има редица езици, които се използват на левия бряг", казва Александру Пеливан, който отговаря за европейския проект за културно сътрудничество между двата бряга, между Молдова и Транснистрия/ Приднестровието - както е познато у нас. Но и Александру няма кратък отговор защо етническите българи там владеят по-добре руски, вместо български, или официалния език на Молдова, който на практика лингвистично е румънски - защото няма граматична или лексикална разлика между двата езика.
"Правителството вече предприема мерки. Министерството на образованието мисля, че вече от година се предлагат безплатни курсове за изучаване на румънски език. Те са насочени специално към хората в Гагаузия, в Тараклия и в други региони, за да могат да научат румънски, да се справят с държавните институции и да владеят езика на държавата. Тези курсове са доста популярни и почти всички са пълни … Хората започват да изучават румънски, но очевидно все още има групи от населението, които говорят на руски. По-голямата част от населението на Молдова също знае руски. Но това, което също се опитваме да направим, е например, ако имаме малцинства, българи или гагаузи, те също трябва да изучават собствения си език", казва Сандра Санду, млада изследователка и експерт по сигурността от Молдова. Тя допълва, че това не е принуда.
"Например, изучаването на български език за българските малцинства в южната част на Молдова. Или за гагаузите – повечето от тях говорят само руски, но трябва да научат и гагауски, който е част от тяхното наследство.
И това е нещо, което президентката на Молдова Мая Санду също подчертава – че не искаме да налагаме само румънския език. Те трябва да познават своя език като част от своето наследство, част от своята култура. Молдова е мултиетническа държава".
Със Сандра и Анна разговарям докато чакаме колегите ни от конференцията да приключат с дегустацията на молдовски вина в една от най-известните изби до Кишинев. Двете млади жени са убедени, че Европа е вярната посока за страната им. И че заради Приднестровието не може да се правят сравнения между Молдова и ситуацията в Украйна след анексията на Крим. Знаем, че Молдова има този първоначален проблем още от самото начало на независимостта си от началото на 90-те години на миналия век.
Анна е категорична, че сравнението не работи:
"Да, може би не става дума за прилики, но това, което виждаме тук в Молдова, е отново липсата на доверие у хората в институциите, че те ще могат да ни защитят, ако възникне подобна ситуация, свързана с Приднестровието, но това, което виждаме, е, че нашите власти са се поучили от ситуацията в Украйна, защото след като войната в Украйна започна през 2022 г., те започнаха да изпращат по-конкретни послания, свързани със ситуацията, със състоянието на сектора за сигурност в Република Молдова".
Молдова в стратегическата шахматна дъска
Защо една страна без излаз на море е ключова за Черноморската сигурност? - питам Себастиан Ербе, военно аташе на Германия за Молдова, Румъния и България.
"Молдова не трябва да попада под руско влияние. Това според мен е абсолютно ясно. Като европейска страна Молдова трябва да е част от ЕС. А от военна перспектива това означава, макар че е малка страна и с малка армия, тя е част от европейското семейство. Близостта ѝ до Украйна я прави стратегически важна и свързана с всички западни държави".
Това е сложна, но не и нерешима задача, според Анатоли Носатий - министър на отбраната на Молдова, който се отзова на поканата ми за спонтанно интервю.
"Руската пропаганда с методите на хибридната война, се опитва да представи НАТО като нещо лошо, но ние реализираме с НАТО полезни граждански проекти – от медицина до екология. Така НАТО излезе с много проекти, които Молдова им беше поискала. Това като цяло променя възприятието за реалната роля на НАТО и сътрудничеството с НАТО сега, което се основава изцяло на нашата конституционна разпоредба и е в интерес на народа на Република Молдова".
Нелегалната граница и Приднестровието/Транснистрия
Приднестровието е лостът, който Русия натиска винаги, когато Молдова погледне на Запад. Но според министъра на отбраната на Молдова Анатоли Носатий там няма официална граница, а само молдовски граждани:
"Между Молдова и Приднестровието няма официална граница и никога не е имало такава, тъй като ние ги възприемаме като граждани на Република Молдова със същите права като нас. Понастоящем над 320 000 от гражданите притежават молдовски паспорти и лични карти. Ние обаче никога не сме и няма да прибягваме до военна сила за разрешаване на приднестровския въпрос".
Има други далеч по-цивилизовани и приятни начини и според Александру Пеливан, който работи по европейските проекти за културно сътрудничество.
"Изграждаме доверие чрез бизнеса и културата. Имаме молдовски граждани на левия бряг, които говорят руски, румънски, украински и български".
Нюанс добавя и Себастиан Ербе, военно аташе на Германия:
"Умерена е заплахата от Приднестровието, но е по-добре да сме подготвени да защитим страната отвсякъде. Става дума за умерена заплаха, която произхожда от така наречената "Транснистрия". Но е по-добре да сме подготвени да защитим страната срещу заплахи откъдето и да идват. Не искам да преувеличавам възможностите, които произтичат от Транснистрия, от така наречените транснистрийски въоръжени сили или от незаконните руски въоръжени сили там. Но с начина, по който Молдова напредва, с модернизацията, както и с подкрепата на правителството и участието на населението, мисля, че предстои по-голяма устойчивост".
Когато металът срещне земята
"Открили сме около 27 обекта на наша територия – 19 дрона и 8 ракети. Нашите екипи неутрализират всичко", казва подполковник Адриан Кърлу от инженерния батальон Кодру край Негрешти - на около 50 километра от неофициалната граница с Транснистрия/Приднестровието и само на 160 км от Одеса.
"С инициативата "Enhance and Equip"/"Подобри и оборудвай" финансираме проекти за укрепване на капацитета. Наскоро създадохме военна консултативна група, чрез която се стремим да подкрепим Молдова с проекти за несмъртоносно оборудване в областта на инфраструктурата, медицинската система, логистичната система, но също и в новата сфера - по-специално разузнавателните дронове", допълва и Себастиан Ербе - военното аташе на Германия, която е една от европейските страни наред с балтийските, Румъния, Франция, които подпомагат Молдова да изгради капацитет и съвместимост с НАТО.
Между Украйна, откъдето долита ехото на руската военна агресия, и европейската мечта - молдовките Анна и Сандра избират оптимизма и вярват, че ключът е в информацията и прозрачността. Те са сигурни, че молдовските власти трябва да се ангажират и да обясняват на хората всичко, което се прави за тяхната сигурност. Това е единственият лек срещу дезинформацията.
"Имаме много хибридни заплахи, идващи от Руската федерация", казва Анна. А Сандра допълва:
"В Молдова се разпространява много дезинформация от Руската федерация. Например енергийната криза, която Молдова преживя наскоро, и сюжетите се въртят около твърдението, че енергийната криза се дължала на Европейския съюз, въпреки че именно Русия е тази, която провокира кризата чрез Приднестровието. Други се опитват да делегитимират правителството и да подкопаят доверието в държавните институции и в обществото, както и да поляризират Република Молдова. Някои сюжети се фокусират върху твърдението, че ако ние, Молдова, сътрудничим с НАТО, това ще доведе до повече война на нашата територия. Опитват се да компрометират Европейския съюз като цяло и да доведат до загуба на доверие към Европейския съюз, към европейския проект и към бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС. Така че това, което всъщност се опитват да направят, е да... натискат върху някои от чувствителните теми в Молдова, като усилват поляризацията в обществото и някои чувствителни теми, за да прокарват своите руски интереси тук, в Молдова".
Анна допълва: "Много хора просто се страхуваха, бяха объркани, не знаеха какво следва и какво трябва да правят. Но обществото иска да бъде част от Европа".
Според Сандра Санду "по-голямата част от населението на Молдова е проевропейски настроено. Ако се съди по проучванията, близо 60 процента от хората са съгласни, че Молдова трябва да стане част от Европейския съюз. Обществото наистина разбира, че пътят към развитието минава през Европейския съюз и че по този начин можем да осигурим и мир в Молдова".
Молдова чертае бъдещето си с нови думи и европейски стандарти.
Темата на Ирина Недева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!