Дъждът не измива миналото, а го прави по-видимо

Има истории, които започват като криминален сюжет, а завършват като разговор за човека. За неговите избори, за паметта, която носи, за вината, която не успява да заглуши, и за онези въпроси, които остават дълго след последната страница или финалните надписи. Такъв е и светът на Александър Чобанов – сценарист и писател, когото зрителите познават от "Под прикритие", "Дяволското гърло", "Отдел Издирване", "Майките" и редица други проекти, оставили следа в съвременното българско кино и телевизия.

Поводът за гостуването му в "Кино с думи" е сериалът "Дъждът оставя следи", създаден по едноименния му роман. Но още в първите минути разговорът с него напуска територията на жанра и се насочва към въпросите, които стоят зад всяко истинско разследване – тези за паметта, идентичността, вярата и справедливостта.

Началото на тази история идва от случайно открита вестникарска изрезка с откъс от летописите на Рилския манастир. Любопитството отвежда Чобанов до архиви, документи и свидетелства за едни от най-болезнените страници в българската история. Страници, свързани с опитите манастирът да бъде национализиран, с гоненията срещу монаси и с посегателствата върху места и символи, които съхраняват културната и духовната ни памет.

"Опитвах се да намеря за себе си някакъв отговор на тези въпроси. Пишейки романа, по-скоро търсех отговор на въпроса защо някой решава да направи това", казва авторът.

Именно това "защо" се превръща в сърцевината на романа и сериала. Не самото престъпление, а причините, които го пораждат. Не загадката сама по себе си, а човекът зад нея.

Най-добрите криминални истории никога не са само криминални. Те са истории за човешката природа. Неслучайно всичко води до корените на жанра – от Едгар Алън По и Артър Конан Дойл до Умберто Еко, който успява да превърне криминалното разследване в територия за философски въпроси и нравствени търсения.

"Имаме нужда като хора от тази справедливост, защото знаем, че в живота много рядко се случва."

Александър Чобанов говори за причината криминалният жанр да продължава да бъде толкова необходим и днес.

Но къде свършва справедливостта и къде започва отмъщението?

Това е една от големите теми в "Дъждът оставя следи". Романът и сериалът разглеждат въпроса през различни перспективи – на младия разследващ полицай, който все още вярва в справедливия ред; на по-възрастния следовател, белязан от разочарованията на прехода; и на самия извършител, убеден, че именно той въздава справедливост.

"В добрата драматургия всеки герой трябва да е прав за себе си", отбеляза Чобанов.

И точно в това напрежение между различните истини се ражда драмата.

Особено силно звучи темата за страха, вярата и любовта. Според сценариста по-страшно от липсата на страх от Бога е липсата на любов – към Бога, към другия човек, към знанието, към живота.

"Любовта да ти липсва – тогава стават проблемите."

В свят, в който все по-често границите между добро и зло изглеждат размити, а социалните мрежи улесняват манипулацията и подмяната на ценностите, подобни истории се превръщат в начин да разговаряме за онова, което ни прави хора. За вътрешната битка, която всеки води. За избора между светлото и тъмното в самите нас.

Екранизацията на "Дъждът оставя следи" е създадена от режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Според Чобанов именно техният усет към документалното и живия живот е помогнал историята да намери своя екранен образ.

Тяхно е и решението главният разследващ персонаж да бъде жена. В романа разследващият е млад мъж, докато в сериала образът на Ангелина Обретенова носи различна перспектива и чувствителност към света, в който се развива историята. В ролята се превъплъщава Христина Джурова, която си партнира с Герасим Георгиев-Геро.

За автора обаче най-важно остава вниманието към темата и отговорността към мястото, от което тя произлиза.

"Когато говорим за Рилския манастир и когато ще го разказваме визуално, притесненията ми бяха да не посегнем на архетипа", признава той.

Тази грижа към паметта и към смисъла на разказваното се усеща във всичко, което Чобанов пише. И вероятно именно тя стои зад отказа му да търси лесна сензация.

"Опитвам се да пазя честна гледна точка. Най-лесно е да се изровят жълтините и да се покажат на екран. По-трудно е да задържиш вниманието на зрителя и едновременно с това да му дадеш нещо, което да остане с него."

Любопитно е, че човекът, когото свързваме с едни от най-мрачните и психологически сложни български криминални истории, говори със същата отдаденост и за детската публика. Александър Чобанов насочва вниманието към тема, която според него остава болезнено пренебрегвана у нас – детското кино.

"Българското кино има голям дълг към децата", припомня той.

Повече от десетилетие Чобанов е част от образователните концерти на детската програма "Фортисимо фамилия", където наблюдава как поколения деца откриват класическата музика без предразсъдъци и без страх. Според него същата последователна грижа липсва в киното.

В момента той работи по нов детски филмов проект с Ясен Григоров, а наскоро е режисирал и собствен музикален минисериал за деца. За него детското кино не е по-малко отговорно от криминалното. Напротив – тъкмо там се изграждат първите представи за справедливост, приятелство, съпричастност и смелост.

Може би затова Александър Чобанов не вижда толкова голяма дистанция между детско-приключенския и криминалния жанр. И в двата случая героите тръгват на пътешествие към истината. И в двата случая движението напред е възможно единствено благодарение на любопитството.

Всичко води до смисъла на историите – независимо дали са предназначени за деца, или за възрастни – отговорът сякаш вече е прозвучал между редовете.

Човекът непрекъснато търси. Като дете търси приключение. Като млад – любов. Като зрял – опора и сигурност. След това бъдеще за хората, които обича. И може би точно това непрестанно търсене е най-голямото приключение.

Затова и "Дъждът оставя следи" не е просто криминален сериал. Той е покана да се вгледаме в онова, което времето не е успяло да заличи – в паметта, в избора и в следите, които оставяме един у друг. Защото има минало, което не може да бъде погребано. А дъждът не го измива, той само го прави по-видимо.

Цялото интервю на Таня Димова с Александър Чобанов може да чуете в звуковия файл.