Давид Тодоров - "дипломатът" на Ботевата чета

Врачанинът Давид Савов Тодоров - заможен търговец и полиглот - е бил член на Съвета на четата на Христо Ботев и своеобразен неин дипломат. Той превежда на войводата от немски и френски език при акцията по превземането на австрийския параход "Радецки". С неговата финансова помощ са ушити четническите униформи. Загива при засада след боя на Милин камък и преди решаващите сражения във Врачанския балкан. За делото му напомнят паметни знаци на различни места във Враца.

Неговият пра-правнук Стефан Радучев представи в ефира на БНР кратък очерк за своя праотец.

"Давид се ражда във Враца през 1834 година. Баща му Тодор - среден търговец - се преселва от Берковица във Враца с надеждата, че търговията ще върви по-добре. Навършил пълнолетие, Давид наследява баща си в търговията, пътува из Европа, научава френски, немски, румънски, турски, гръцки и унгарски. Особено изрядно усвоява немския език, който, според негови съвременници, а по-късно и от сведения на капитана на парахода "Радецки" владее като същински немец. Близък приятел на Никола Войводов, участва заедно с него в съзаклятническа дейност, но, набелязани от турците, двамата са принудени да избягат във Влашко и само случайността спасява Давид от онова гибелно пътуване с парахода в Германия през 1867 година, при което загиват Цвятко Павлович и Никола Войводов. Давид се раздвоява между търговията и бунта и преуспява и в двете. Във Влашко скоро се замогва и стига дотам да печели поръчки за румънската армия, като същевременно се отдава и на хъшовска дейност.

В дома му в Букурещ чест гост е близкият му приятел Христо Ботев, който се е чувствал като член на семейството. Редовно са гостували Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Олимпи Панов, Козма Тричков. В дома се обмисля идеята за сформирането на нова чета и прехвърлянето ѝ в България. Много са организационните въпроси и съвсем не на последно място - осигуряване на парите за начинанието.

Платът за четническите униформи, паласките и раниците Давид закупува със собствени средства. На 17 май 1876 година Давид и четниците, пътуващи като градинари, се качват на "Радецки". Най-отговорната задача - задържането на капитана - е възложена на Давид Тодоров и поп Сава Катрафилов. Те арестуват капитана на "Радецки", завеждат го при Ботев, който му предава писмо на френски, в което се иска от него да постави прехода под разпореждането на воеводата. Давид Тодоров превежда на великолепен немски. На 17 май четниците слизат на Козлодуйския бряг. 

Всички знаем за подвига, извършен от тях и жертвите, дадени при предвиждането им от Козлодуй до Врачанския Балкан. На 18 май първата четническа глава, донесена и разнасяна, е тази на Давид Тодоров. При кратка нощна престрелка с турците при изтеглянето на четата от Милин камък е убит само той. Мястото на неговата гибел е край пътя за Оряхово, близо до Враца.

На 21 май 1890 година във Враца се открива първият скулптурно-архитектурен паметник, увековечаващ паметта на поета-революционер Христо Ботев и на неговата чета. На постамента на паметника са издълбани имената на всички участници в четата. На три от страните са поставени барелефи, единият от които е на Тодоров.

Днес старият паметник и барелефите се намират в Националния исторически музей.

Днес има внушителен петметров паметник, издигнат през 1986 година и мемореален комплекс на Давид Тодоров, където е лобното му място. Всяка година участниците в похода по пътя на Ботевата чета отдават почит и се прекланят пред саможертвата на героя. Във Враца, пред катедралния храм, има висок постамент с бюста на Давид Тодоров.