Блумбърг: ЕС е принуден да се готви за търговска война с Китай

Европейската комисия се готви да предупреди гражданите и компаниите от ЕС за потенциална търговска война с Китай, тъй като единният блок започва да обмисля нови ограничителни мерки срещу Пекин, насочени към рестартиране на небалансирани икономически отношения, съобщава Блумбърг.

ЕК проведе закрита среща миналата седмица с висшите си служители, за да обсъди следващите стъпки. Публично комисията заяви, че отношенията на блока с Китай вече не са устойчиви и обеща "по-силен и последователен отговор". В частни разговори служителите споделиха, че Китай вероятно ще предприеме ответни мерки, според източници на Блумбърг, запознати с разговорите.

По време на срещата, в която участваха комисари, отговарящи за всички политически документи на ЕС, служителите се съгласиха, че европейската общественост трябва да бъде информирана за вероятността от засилени търговски търкания с Китай, казаха източниците, пожелали анонимност.

"Китай е важен партньор и ангажираността и диалогът ще продължат. В същото време настоящото състояние на търговските и инвестиционни отношения не е устойчиво", се посочва в изявлението на ЕК след срещата в петък.

В рядка демонстрация на единство, много от европейските политици споделят една и съща мрачна перспектива за блока: Ако той не се развие бързо, за да направи своите индустрии по-конкурентоспособни и да създаде модерна отбранителна база, ще се окаже засенчен и подчинен от САЩ и Китай.

Въпреки че решимостта може би се втвърдява, трудно е да се види как Брюксел ще постигне единство, предвид предупрежденията на Китай за ответни мерки. Намаляването на риска се обсъжда и поражда разделения в продължение на три години, като напредъкът по отношение на алтернативните вериги за доставки на ключови суровини като полупроводници и критични минерали е малък, отбелязва Блумбърг.

След срещата в петък Китай обеща, че "ще отвърне на удара", ако ЕС предприеме нови ограничителни търговски мерки.

"Ако ЕС настоява за едностранно въвеждане на нови търговски инструменти и налагане на дискриминационни ограничения, Китай решително ще предприеме контрамерки и ще приеме ефективни мерки за защита на собствените си интереси", заяви Министерството на търговията на следващия ден.

Марио Драги, който ръководеше Европейската централна банка по време на кризата в еврозоната, предупреди, че неспособността да се конкурира икономическо със САЩ и Китай ще доведе до "бавна агония", в която блокът "ще загуби смисъла си за съществуване".

Драги "предписа" допълнителни разходи от поне 700 - 800 млрд. евро, или около 4,7% от БВП на ЕС, за финансиране на огромните инвестиции, необходими за преодоляване на иновационната разлика със САЩ и Китай; план за декарбонизация, тъй като европейските компании плащат много повече за енергийни разходи, които натоварват растежа, както и повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите, като например производството на чипове, където до 90% от световното производство се извършва в Азия.

Агенция Блумбърг изчислява, че едногодишно прекъсване на достъпа до редкоземни елементи и постоянни магнити от Китай може да изложи на риск около 4,4 трлн. долара от световния БВП. В ЕС Германия е една от най-уязвимите, като производствените линии в много сектори биха спрели, ако доставките бъдат прекъснати.

ЕК обмисля нови мерки за справяне с неправилната държавна подкрепа за компаниите, както и със свръхпредлагането. Блокът все повече засилва инструментите си за търговска защита през последното десетилетие, отчасти в отговор на осъзнаването, че Китай не е изпълнил обещанието си да отвори пазара си и да балансира търговските отношения.

Пекин е отпуснал осем пъти повече държавна подкрепа на местни компании, отколкото фирмите в ОИСР са получили между 2005 и 2024 г., което е довело до увеличаване на пазарния дял в сектори, включително слънчева енергия, корабостроене, стомана и алуминий, телекомуникационно оборудване, вятърни турбини, аерокосмическа и отбранителна промишленост, както и автомобили.

Близо 60% от глобалния пазарен дял на китайските компании се дължи на субсидии, според неотдавнашен доклад на ОИСР. Базираната в Париж организация заяви също, че субсидиите не са увеличили производителността и рентабилността, което предполага, че подкрепата може да възпре инвестициите.

Китай обикновено отхвърля обвиненията в субсидии, заявявайки, че използването им е обичайна практика по целия свят и че подходът му е в съответствие с правилата на СТО. В по-широк план Пекин разглежда действията на Брюксел като част от усилията, водени от САЩ, за ограничаване на възхода на Китай чрез ограничаване на достъпа до артикули като високотехнологични чипове, от които страната се нуждае за своите цели за развитие.

Според китайското външно министерство, ЕС е бил вторият по големина експортен пазар на Китай миналата година. Износът за блока е нараснал с 19% досега през 2026 г. спрямо предходната година, след като се е повишил с 8% през цялата 2025 г., според официални китайски данни.

Междувременно, неотдавнашен доклад на Rhodium Group посочва, че китайските преки чуждестранни инвестиции в Европа - както в ЕС, така и Обединеното кралство, са се увеличили с 67% до 16,8 млрд. евро през 2025 г., достигайки седемгодишен връх.

Миналият месец изпълнителният вицепрезидент на ЕК по въпросите на просперитета и индустриалната стратегия Стефан Сежурне предупреди, че компаниите в блока не са направили достатъчно, за да намалят основните зависимости от Китай.

В коментари пред медиите той заяви също така, че ЕС ще увеличи използването на търговски защити, като например вносни квоти и тарифи, за да предпази компаниите от заплахата от китайския внос.

Междувременно Комисията оценява кои нови инструменти държавите членки биха били склонни да използват срещу свръхкапацитета в производствения сектор на Китай и дали са необходими нови мерки. Те също така обсъждат дали да използват най-мощния търговски инструмент на ЕС - механизма за борба с принудата, който може да доведе до нови данъци върху технологичните компании или целенасочени ограничения върху инвестициите в ЕС.

Основен проблем за ЕС е, че той изпитва затруднения да формира обща позиция. Страни като Франция настояват за по-строги мерки срещу Китай, докато зависими от износа държави като Германия не искат да се противопоставят на Пекин.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел по-късно този месец лидерите ще оценят дали има достатъчно обща основа, за да се даде на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен мандат да изготви нови търговски предложения.

Германската позиция е, че са необходими по-силни инструменти за търговска защита и страната е отворена за обсъждане на инструмент за справяне със свръхкапацитета, казаха източници на Блумбърг.