40% по-бързи изследвания и ранна диагноза: Нова ера в детската неврорадиология

Как съвременната образна диагностика подпомага диагностичния процес при различни тумори на главата при деца - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

 Гост по темата е:

Доц. д-р Марин Пенков - водещ български образен диагностик, с две европейски дипломи по Неврорентгенология,  началник Клиника по образна диагностика в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в София и председател е на Българското дружество по неврорентгенология

Лекарят, който казва - "Не мога да съм добър във всичко, но в това, което съм добър - съм на сто процента полезен на пациента.

Не правя това, което не мога и съм извоювал онова, в което искам да съм добър в медицината и за човека".

За човека и лекаря с голямо сърце няма граници на човешките и професионални постижения!

"Мозъчните тумори остават сред най-тежките диагнози в детската възраст. Въпреки огромния напредък на медицината, те продължават да бъдат предизвикателство както за лекарите, така и за семействата. Съвременната образна диагностика обаче променя начина, по който тези заболявания се откриват, проследяват и лекуват, каза в подкаста на БНР "В центъра на системата" доц. д-р Марин Пенков, началник Клиника по образна диагностика в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" в София.

"Добрите лекари са отдадени на професията"

Преди разговора за детските мозъчни тумори и високите технологии в медицината, доц. Марин Пенков постави фокуса върху хората, които стоят зад диагнозите и лечението.

Според него лекарската професия трудно може да бъде определена просто като работа.

"Има хора, за които медицината е професия. Има и такива, които са избрали да работят медицина заради самата медицина. Добрите лекари са отдадени на професията. Те се усещат."

Началникът на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е убеден, че удовлетворението от добре свършената работа е основната движеща сила за всеки лекар.

"Това, което държи всеки един от нас в професията, е удовлетвореността от добре свършената работа.“

По думите му в обществото често се говори предимно за проблемите в здравната система, но реалната картина е по-сложна.

"Нашата система на здравеопазване не е толкова лоша, колкото всички непрекъснато говорим и пишем."

Той посочва, че дори държавите, които традиционно се приемат за модел в здравеопазването, също се сблъскват със сериозни затруднения.

"Ако погледнем много от развитите държави в Западна Европа или Америка, те също имат доста големи недостатъци."

Според него през годините в българската здравна система са се натрупали редица нерешени проблеми, но най-важното днес е подобряването на организацията и контрола.

"Да, в годините се натрупаха грешки в системата. Да, много от тях не са решени. Но по-скоро трябва организация и контрол."

Един от най-сериозните дефицити според доц. Пенков е липсата на качествени национални регистри и надеждна статистика за редица заболявания.

"Ние нямаме истинска статистика за много заболявания. Не тази, която касае какво сме отчели към институциите, а реалната статистика."

Това затруднява както проследяването на тенденциите, така и планирането на политики за превенция и лечение.

Модерната образна диагностика 

"Образната диагностика е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Всяка година получаваме нови инструменти, които ни позволяват да бъдем по-точни, по-бързи и по-полезни за пациентите“, каза още доц. Марин Пенков.

Според него медицината постепенно преминава отвъд чисто анатомичното описание на заболяванията към по-дълбоко разбиране на биологичните механизми, които стоят зад тях.

"Последните години образната диагностика върви към сливане с генетиката. Опитваме се чрез образните характеристики на един тумор да предвидим какъв е неговият генетичен профил, каква е прогнозата за пациента и как би реагирал на лечението."

От образ към биомаркер

Една от най-големите промени в съвременната неврорадиология е възможността образните изследвания да предоставят информация, която доскоро можеше да бъде получена единствено чрез биопсия или молекулярно-генетични изследвания.

Чрез анализ на огромни масиви от данни и използване на алгоритми за изкуствен интелект лекарите вече могат да извличат така наречените образни биомаркери.

"Когато говорим за биомаркери, ние се опитваме да извадим образни данни, които да ни покажат какъв е характерът на тумора и какво може да се очаква от неговото развитие", обясни доц. Пенков.

Особено добри резултати вече се постигат при диагностиката на астроцитомите и други глиални тумори, които са сред най-честите първични мозъчни тумори в детска възраст.

Изкуственият интелект вече работи в образната диагностика

Въпреки обществените страхове, че изкуственият интелект може да замени лекаря, практиката показва друго.

"Изкуственият интелект няма да ни замени. По-скоро лекарите, които умеят да го използват, ще имат предимство пред тези, които не го използват."

В УМБАЛ "Св. Иван Рилски" интелигентните алгоритми са внедрени в апаратурата за магнитен резонанс от няколко години.

Тяхната задача е не да поставят диагнози, а да подобряват качеството на образите и да съкращават времето за изследване.

"Успяваме да намалим продължителността на изследването с около 40%, без да губим качество. Това е особено важно при деца и тежко болни пациенти."

По думите му използваният софтуер е предварително обучен и сертифициран от производителя, като не се самообучава в реална клинична среда.

Защо ранната диагностика е решаваща

Както при всички онкологични заболявания, така и при мозъчните тумори времето е критичен фактор.

Колкото по-рано бъде открито едно образувание, толкова по-големи са шансовете за успешно лечение, по-малка хирургична травма и по-добра дългосрочна прогноза.

"Важно е заболяването да бъде открито навреме, защото така можем да проведем по-ефективно лечение и да постигнем по-добри резултати."

Често първите симптоми при децата не изглеждат драматични. Припадъците и различните форми на епилептична симптоматика са сред най-честите причини за насочване към образно изследване.

"Под диагнозата епилепсия могат да се крият инфекции, малформации, тумори и много други заболявания. Това е изключително широка група състояния."

Детският мозък - особено предизвикателство

Работата с деца поставя допълнителни изисквания пред специалистите.

До 10-годишна възраст много от пациентите се нуждаят от анестезия по време на магнитнорезонансното изследване, което изисква специализирани екипи и оборудване.

Още по-голямо предизвикателство е развитието на мозъка през първите години от живота.

"От раждането до около две години мозъкът съзрява непрекъснато. Нормалният мозък изглежда различно почти всеки месец. Това изисква различни протоколи и много сериозна подготовка."

Според специалиста именно детската неврорадиология е една от най-сложните области в медицинската образна диагностика.

Контрастът - страхове и факти

Сред пациентите продължават да съществуват опасения относно използването на контрастни вещества.

Според доц. Пенков тези страхове често са преувеличени.

"Контрастът не е нещо страшно. Той е инструмент в нашите ръце, който ни позволява да поставим по-точна диагноза."

Съвременните контрастни вещества са значително по-безопасни от използваните преди десетилетия, а сериозните алергични реакции са изключително редки.

При туморните заболявания контрастното усилване често предоставя ключова информация за кръвоснабдяването и биологичното поведение на образуванието.

"Можем да оценим не само дали един тумор се контрастира, а и каква е неговата съдова мрежа. Това ни дава много важна информация за неговата агресивност."

България има апаратура, но не достигат специалисти

Един от най-сериозните проблеми, които доц. Пенков очерта, е кадровият дефицит.

"Държавата се постара да купи апаратура. За съжаление не се постара да обучи достатъчно кадри."

По думите му детските неврорадиолози в България са критично малко, а обучението изисква години допълнителна квалификация и международни сертификати.

Недостиг има и сред медицинските лаборанти, които са незаменима част от процеса.

"Никой не е по-голям от екипа си. Без лаборантите и специалистите, които работят с апаратурата, не бихме могли да постигнем тези резултати."

Когато образната диагностика помага на хирурга да бъде по-прецизен

Съвременните магнитнорезонансни технологии позволяват не само откриване на тумора, но и картографиране на жизненоважни мозъчни структури.

Функционалният магнитен резонанс и трактографията показват зоните, отговорни за движението, говора и други ключови функции.

"Можем да покажем на неврохирурга къде се намират важните центрове спрямо тумора. Това му позволява да бъде максимално агресивен към заболяването и максимално щадящ към пациента."

"Никой не иска детето му да е болно"

В края на разговора доц. Пенков отправя послание към родителите.

"Нека имат доверие на българската медицина. Повечето колеги, които работят с деца, са изключително отдадени професионалисти. Ако не могат да помогнат, ще го кажат честно."

Той предупреждава и за риска от безкрайното търсене на втори и трети мнения.

"Понякога многото мнения объркват повече, отколкото помагат. Нашата работа е да кажем кое е най-подходящото решение за конкретния пациент."

Голямата загадка остава

Въпреки технологичния напредък, една загадка продължава да стои пред медицината.

Човешкият мозък.

"Категорично мозъкът остава загадка. Ние познаваме само малка част от неговите механизми."

Именно затова всяко ново поколение технологии, всяко ново изследване и всяка спасена детска съдба приближават науката с още една крачка към разгадаването на най-сложната структура в човешкото тяло.

Още в интервю на Гергана Хрисчева с доц. Марин Пенков в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата"

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify, YouTube