Антония Ковачева: Всички филми ме вълнуват, стига да са добре направени

По време на Международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора разговаряхме с Антония Ковачева – директор на Българската национална филмотека, филмов критик и председател на международното жури на тазгодишното издание на форума.

С дългогодишния си опит като изследовател на киното, член на Международната федерация на филмовите критици (FIPRESCI) и ръководител на институцията, която съхранява филмовата памет на България, тя е сред хората, които могат да погледнат едновременно към настоящето и бъдещето на киното, без да забравят неговото минало.

Разговорът ни започна от фестивалните прожекции и впечатленията ѝ от конкурсната програма на "Златната липа".

Всички филми ме вълнуват, стига да са добре направени и да имат интересен поглед върху определен проблем.

Според нея именно авторският поглед и способността на киното да поставя важни въпроси правят европейското кино толкова ценно днес. Въпреки че то трудно може да се конкурира с огромната индустрия и пазарна мощ на Холивуд, европейските филми продължават да отстояват своята идентичност и да привличат публика.

"Европейското кино не може да бъде конкурентно на американското, но европейското кино си печели постепенно своята публика в Европа и по света", казва Ковачева.

Според нея един от основните проблеми на българското кино продължава да бъде липсата на устойчиво и предвидимо финансиране, което да осигурява спокойна среда за развитие на творците и на филмовата индустрия като цяло. Темата е особено важна в момент, когато българските филми все по-често присъстват на международни фестивали и получават признание извън страната.

Според Ковачева Българската национална филмотека има да решава организационни и финансови въпроси, както и дългосрочни задачи по съхраняването, реставрацията и дигитализацията на българското филмово наследство.

Обсъдихме и обществените реакции около появилата се информация за евентуално намаляване на бюджетите на културните институти. Макар впоследствие да стана ясно, че не става дума за пряко 10-процентно съкращение, темата поставя по-широкия въпрос за мястото на културата сред държавните приоритети. Ковачева коментира как подобни дискусии влияят върху работата на културните институции и как Българската национална филмотека успява да изпълнява своите функции в условията на ограничени ресурси.

Разговорът с Антония Ковачева очертава една сложна, но важна картина – тази на киното като изкуство, индустрия и памет. От новите европейски филми, които търсят своята публика, до старите ленти, които очакват да бъдат съхранени за бъдещите поколения, всички те са част от общата културна история, за която е нужна постоянна грижа.

Цялото интервю на Надя Атанасова с Антония Ковачева може да чуете в звуковия файл.