Карекин Есмерян: Научната ни продукция се ползва в чужбина, но не и в България

Фонд "научни изследвания" е бяла лястовица сред всеобхватността на науката и без тях би била сведена до минимум възможността да се провеждат научни изследвания в България. Имам текущ проект към Фонда, свързан с изработка на преносими сензори за алкохолен анализ

Това каза за БНР доц. Карекин Есмерян, научен секретар на Института по физика на твърдото тяло към БАН. Той обясни, че става дума за миниатюрни устройства, с които ще може в реално време и на място да се провери дали даден алкохол, например в заведение, е годен за консумация. Самият сензорен елемент буквално може да влезе в корпуса на стар телефон.

Реално възможно е разработването и на ново поколение дрегери за алкохол.

"С тези сензорчета, колкото и въздух да издишате, е възможно да се направят калибрационни криви, така че да се прецени, дори при малко издишан въздух, точно количество алкохол вътре. Това фактически ще спомогне на контролните органи, защото вече няма да се налага да карат всеки човек да духа с максимална сила. Просто без значение от скоростта и от силата ще може да се отчита има ли количество на алкохол или няма".

Според ученият, сензорите биха могли да се ползват и при пробите за наркотици:

"Макар че ние нямаме лиценз да провеждаме такива изследвания. Би било хубаво, ако се подпише някакво споразумение с МВР и с тях да започнем съвместно такива изследвания. Но, например, в закона пише "след употреба" само че изразът "след употреба" не винаги включва, че вие сте под въздействие в момента, в който ви тестват. Да кажем, употребявате опиат и след 2 дена ви тестват и излиза положителен тестът. Съответно, махат ви номера на колата, арестуват ви, досъдебно производство и т. н. - провален живот, а вие реално може да не сте под въздействието на наркотик. С нашия сензор има възможност да се направи разлика между момента, в който наистина сте под въздействие и момента, в който вече сте извън това въздействие, въпреки че сертифицираният сензор - дрегер - може да покаже, че вие сте употребил".

Това би решило и проблема с невалидните тестове за алкохол

"В общи линии ще спомогне така, че да не се провалят животите на хората, защото има много несправедливи решения. Например отнемат се шофьорски книжки, автомобили, а излиза след година кръвният тест, който казва негативна проба".

Пътят от научното откритие  до практическо приложение.

"Стъпките са няколко. Първа стъпка е идеята - да знаете какво искате да направите. След това се започва с лабораторните изследвания до момента, в който видите повтаряемост на ефекта или резултата, който търсите. Оттам нататък, според мен поне, е въпрос на държавна политика. На учения работата се свежда до това да създаде прототип, лабораторен. След това, така нареченият технологичен трансфер трябва да се осъществява с помощта на държавата".

Есмерян даде за пример свое нововъведение в сферата на криосъхранението на човешка семенна течност.

"Два пъти съм разговарял с директори на репродуктивни центрове в България, тъй като тази технология е с много висока степен за внедряване. Изключително евтина е не се изисква почти нищо, само добра воля и реорганизация. Когато аз отида като самосиндикален учен, да говоря с тях, разговорът протича по оста "чорабаджия – ратай". В общи линии хора, които имат огромни финансови възможности, гледат някак си несериозно, когато някой с много по-малки такива възможности отиде да разговаря с тях".

Държавата би могла например да опрости част от данък "печалба" на компаниите, които дават средства в същия размер за научни изследвания с цел технологичен трансфер.

"По този начин хем т. нар "бизнес" не дава свои лични пари, защото той така или иначе тези пари ги дължи, хем науката активно участва в технологичните пробиви, хем държавата взема своето място и служи като медиатор - спомага това да се случи, а не просто да стои отстрани, да гледа и да предявява най-добри намерения".

В момента има риск проекти от огромно обществено значение да не напуснат научните институти заради липсата на далновидност.

"Българската наука в момента е донор на световно познание. Колкото и да не бъдем възприемани по правилния начин от обществото, българските учени са хора, които генерират много сериозна продукция и тази продукция се ползва в световен мащаб. Парадокс е, че се ползва в чужбина, а не се ползва в България. Тук може би още не сме достигнали до това ниво, да осъзнаем, че наистина единствено и само чрез ново познание и сплотеност може да се стигне до реално повишаване на БВП и оттам - на благосвестението на цялото население".

Например в криосъхранението консервени кутийки и въглеродни сажди могат да станат продукт с висока добавена стойност за обществото. Може да бъде внедрена до 1 година при добро желание:

"Тези криокутийки, които правим, струват буквално стотинки, а отделно правят така, че да се избягва използването на токсични химикали, които по принцип се използват при замразяване, а и са скъпички. Примерно едно шишенце е от сорта на €50. Тоест имаме 2 ефекта – самият продукт е изключително евтин, второ - има възможност да отпадне закупуването на други скъпи химикали и третото което е, че няма да има необходимост от обработка на еяколата, която изисква квалифициран персонал. Тоест ето ви 3. Това съществено, в глобален мащаб, ще намали разходите за асистирана репродукция или, казано по друг начин, ще увеличи печалбата. При всяко положение би било полезно".

Според учения обаче при подобряване на продуктивността на тези процедури може да има по-голям брой репродуктивно-активни сперматозоиди, съответно и повишаване на успевемостта на процедурите и повече на брой родени бебета от първия опит и смекчаване на демографската криза.

"Ние сме първите в света, които предлагаме тази технология. Патентът е български, но резултатите, сами по себе си, са признати като общовалидни от най-големите специалисти в областта криобиолози. Това не са случайни хора! На мен ми писна това да го обяснявам и същевременно да виждам пренебрежително отношение. В крайна сметка, аз проблем нямам. Моето име е записано световната история на науката. Както се казва, когато си отида от този свят, това, което сме направили дотук с колеги, ще остане. Дали ще се ползва в България или след време, когато изтече давността на патента, ще го "откраднат"  и внедрят в някоя друга държава - това колкото има значение, толкова и няма".

Подобни български открития от различно естество има много. Според учения, въпросът не е в липсата на визия от държавата, а по-скоро в липсата на инициативност:

"Да се направи една кръгла маса, да се вземе решение как ще се случват нещата, стратегия да се изготви и действа. Няма ги действията! Само лозунги, а то само с лозунги не стават нещата".

Институтът разработва, на база на отпадъчни продукти, немокряем бетон с цел предпазване от корозия и удължаване на експлоатационния живот на съоръжения като мостовете и язовири:

"Хлорните йони в един момент проникват през бетона, корозират усилващата арматура и в един момент тази носеща конструкция просто започва да се руши. Понижава се експлоатационният период. Когато обаче повърхността на тази бетонна структура се направи неомокраема, водата не се допира по същия начин и това забавя проникването на хлорините йони в обема на бетона и съответно корозията. Което означава, че, ако примерно, колоните на един мост, могат да не корозират 30 години, с тази технология е възможно да не корозират и 60".

"Технологията да направиш повърхността наеомокряема е известна в световен мащаб. Уникалното при нас е точно това, че използваме изключително евтини продукти, които са и строителни материали – силикон, терпентин, сажди и така нататък".