Наука и бизнес от 14 държави обединяват усилия за развитието на Дунавския регион

Дунавски мостове – наука и иновации за интегриран Дунавски регион" бе надслова на научната конференция, която се проведе в Русе. Тя е част от официалния календар на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион 2026 г. и обединява науката, иновациите и бизнеса. Стратегията свързва 14 държави по поречието на река Дунав и обхваща район, в който живеят 115 милиона души или една пета от населението на ЕС. Подробности от разговора в предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Нели Косева и доц. Ина Анева.

"Европейската стратегия за Дунавския регион е втората макрорегионална стратегия на ЕС. Първата е стратегията за Балтийския регион. Самата идея за тази стратегия се ражда преди около 20 години по инициатива на Австрия и Румъния, които предлагат ЕС да създаде специална рамка за сътрудничество между държавите по поречието на река Дунав. Така през юни 2005 година европейския съвет, възлага на европейската комисия да бъде разработена такава стратегия и тя е приета през 2011 година. Тази стратегия включва 14 държави, девет от които са членки на ЕС и пет държави, които са извън съюза. Самата стратегия и сътрудничеството чрез нея се основава на координиране на съществуващите политики и финансови инструменти, без да се създават нови институции, ново законодателство или специален бюджет.

Тази години България за втори път председателства стратегията. Страната ни се включва активно още в подготовката и определянето на основните приоритети на тази стратегия. Това са подобряване на транспортната свързаност, опазване на околната среда, устойчивото управление на водните ресурси  и насърчаване на културния и икономически обмен. Още тогава и БАН дава своя принос, тогава председател е акад. Никола Съботинов. България от тогава се очертава като един от активните участници в изпълнението на стратегията и поема координирането на две направления – сигурност, култура и туризъм. Страната ни е сред застъпниците на балансираното развитие в икономиката, съобразено с опазването на околната среда", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Нели Косева от БАН.

"Учените от БАН осъществяват сериозни интердисциплинарни проучвания във всички основни стълба на дунавската стратегия, които са организирани в 12 приоритетни области. Първият стълб или свързване на региона- акцентът тук е Дунав да бъде не граница, а връзка между държавите. Проведената в Русе конференция показа, че свързаността в Дунавския регион далеч не се изчерпва с транспортната инфраструктура. Докладите по този първи стълб- свързване на региона, акцентираха върху енергийната сигурност и новите енергийни технологии, както и върху ролята на културното наследство и културния туризъм за сближаването между държавите. Като пример мога да посоча, че българските учени имат сериозен принос при изследванията в областта на ядрените технологии. Като тази област беше посочена като ключов фактор за енергийната сигурност, декарбонизацията и технологичното развитие. Ролята на БАН се открои като източник на експертиза, иновации и подготовка на следващото поколение специалисти. Общото послание беше, че свързаността означава не само движение на хора и стоки, но и обмен на знания, технологии и културни ценности. Вторият стълб е опазване на околната среда. Много силно представена тема на конференцията, с акцент върху качеството на водите, възстановяването на влажните зони, опазването на биоразнообразието, управлението на екологичните рискове и устойчивото използване на природните ресурси, разказа в ефира доц. Ина Анева.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Нели Косева и доц. Ина Анева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.