Паметта за Чернобил: проект на БАН събира лични спомени за ядрената авария

Проектът се нарича "Социокултурни последици от Чернобилската катастрофа в България – исторически контекст и съвременни измерения" и събира лични спомени за ядрената авария 40 години по-късно.

През 2026 г. ще се навършат 40 години от Чернобилската авария (26 април 1986 г.). Тя е класически пример за предизвикано от човека бедствие, което демонстрира сложността на комбинацията от многопластовите политически, културни, социални, икономически и други фактори. Резултат е от комбинация от технически грешки, недостатъчна подготовка и липса на прозрачност в комуникацията. Управленските решения и културните особености на съветската система също изиграват значителна роля в развитието на трагедията.

Бедствията и катастрофите не бива да се възприемат единствено като физически събития, причиняващи материални щети върху обществото и околната среда. Те представляват и социално нарушение. Затова, когато се изследват, бедствията следва да се разглеждат като социално-културен феномен – през призмата на начините, по които им се придават смисли, как се формира тяхното обществено възприятие и как медиите, популярната култура, музеите и други социални и културни институции участват в тяхното конструиране.

Проектът "Социокултурни последици от Чернобилската катастрофа в България: исторически контекст и съвременни измерения" обединява мултидисциплинарен екип, включващ етнолози, социолози, психолози и медицински специалисти по бедствия и аварии, които ще изследват социокултурните последици от Чернобилската ядрена авария в България както в исторически, така и в съвременен контекст. Този подход осигурява задълбочено и многопластово разбиране на дългосрочните въздействия върху обществото ни.

Всички желаещи могат да споделят своите истории чрез онлайн формуляр на български език, като имат възможност да прикачат текстове, снимки, видео или аудиоматериали.

"Участие може да вземе всеки, чийто личен опит или семейни спомени са свързани с преживяването на Чернобилската катастрофа в България. Важно е да чуем гласовете на хората, които са живели тогава и пазят спомена си, за да можем да съхраним паметта и да предадем уроците на бъдещите поколения. След одобрение, разказите ще бъдат архивирани в специална колекция или публикувани на страницата на проекта при изрично съгласие от страна на участниците" - казва гл. ас. д-р Стамен Кънев, ръководител на проекта.

Линк към формуляра за споделяне на личен спомен тук.

Въпреки че България не е сред най-пряко пострадалите от аварията в Чернобил, тя понася значителни щети. Радиоактивното замърсяване достига територията на страната на 1 май.

Радиоактивният облак преминава над територията на България, като в продължение на седмици замърсява почвата, водите и въздуха. Заради опасността от облъчване и разпространяване на смъртоносни болести би трябвало да се наложат спешни мерки за защита на населението и контрол върху консумацията на определени храни и вода. Но в условията на комунистическия режим информацията липсва, а мерките са повърхностни и недостатъчни.

Още в първите години след аварията в Чернобил става ясно, че България е на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но заема първото място по облъчване на хората. Нещо повече – година след аварията в България има втори радиационен пик. Как е допуснато това?

Заради принципа "нищо не се хвърля" есента на 1986-а животните се изхранват със заразени фуражи и населението отново е облъчено – всъщност 30% от радиацията, погълната от българите се дължи на този предизвикан от безхаберие втори пик, който учените наричат "Българският Чернобил".

Още за последствията от аварията и осмислянето ѝ днес – чуйте от разговора на Светлана Вълкова с гл. ас. д-р Стамен Кънев и доц. д-р Йелис Ахмедова от ИЕФЕМ-БАН.