Валентин Вълканов: Опасно е да делиш хората на по-ценни и по-малко ценни

Каква е разликата между политическият популизъм и политическата неопитност, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в Нов български университет.

Как да различим популизма от неопитността?

Според Валентин Вълканов разграничението е трудно: "Политическата неопитност можем да я посочим в определени хора, в други – не. Но това, че някой е неопитен, не го прави по-малко популист. Той може да бъде просто неопитен популист."

Популизмът, казва той, е риторически похват, който цели да свърже властта с максимално широк кръг от хора. Неговите основни елементи са:
• ласкателството към "народа",
• създаването на враг, който да сплотява масите,
• емоционалните заявки, които не стъпват на факти.

"Важна фигура в популизма е врагът. Врагът е нещо, което сплотява народа. Врагът може да бъде Украйна, може да бъде глобалният свят, може да бъдат либералите, хората, които подкрепят прайд, или просто хората, които критикуват властта."

Като пример Вълканов посочва изказването на Слави Василев, който раздели обществото на "по-ценни" и "по-малко ценни" хора според отношението им към Марша за семейството.

"Днес чухме едно изказване от Слави Василев, който обяви най-голяма част от българското общество за по-малко ценно от друга част от българското общество. Каква е разликата? Какъв е критерият, който според Слави Василев трябва да бъде приложен за това нещо? Едните подкрепят Марша за семейството, другите не го подкрепят.

Това, освен възмущение, буди няколко въпроса. Какво е това, което застрашава традиционното българско семейство, каквото и да означава това? Аз не съм сигурен какво е това, което го застрашава, защото не съм видял някой да казва "Долу българското традиционно семейство". В този смисъл как да кажа дали Слави Василев е популист или пък е неопитен? Трудно мога да кажа, че е неопитен, защото той битува в обществения живот от години. Но тук идва и трети фактор – дали Слави Василев е популист, неопитен или пък просто не разсъждава за това, което говори? Което вече говори за други форми на дефицити."

Популизмът и "сваряването на жабата"

В разговора се обсъжда и идеята за постепенното нормализиране на крайни послания.

"Когато управляващата партия каже ‘Ние заставаме зад българското семейство’, това означава ли, че всички останали са врагове? Или са ‘с отпаднала необходимост’, както казва Иво Христов?"

Според Вълканов подобни изказвания създават опасни обществени нагласи, защото:
• внушават, че определени групи трябва да бъдат изключени,
• създават впечатление за заплаха,
• разделят обществото по изкуствени линии.

"Популизмът обича да злоупотребява с емоции, страхове и ожесточаване на една група срещу друга. Това е старият римски принцип ‘Разделяй и владей’."

Какво се случва с обществото, когато се поддаде на популизъм?

"Обществото се разделя. И в един момент тези общества трябва да отидат отново да гласуват. Могат ли да различат кой кой е? Защо им говори нещо? Защо ‘една ядрена сила не може да бъде победена’?"

Вълканов подчертава, че в България от поне 12 години има системна антидемократична пропаганда, която:
• разделя обществото,
• създава илюзии,
• използва ключови думи, за да внушава емоционални "мини-визии" за бъдещето.

"Проблемът е, че тези послания оставят емоционален белег, който не се основава на нищо реално."

Пример: големите търговски вериги и цените

По време на предизборната кампания бяха обявени няколко "врага" – сред тях големите търговски вериги.

"Казаха ли те, че за всичко е виновно еврото? Или че за всичко са виновни веригите? Не. Бяха давани общи заявки, всеки разбираше каквото му е угодно."

След срещата на Радев с канцлера Шолц последва среща с веригите у нас, след която цените бяха свалени. Но производителите се оплакаха от натиск.

"Ако няма опит правителството, има хора с опит – да пита тях. Има икономисти, които могат да обяснят какво може и какво не може да се прави в пазарна икономика."

Заплахата като политически инструмент

"По-голямата част от министрите казват, че ще има санкции. Това е постоянна заплаха. Заплахата и агресията са индикация за слабост."

Според Вълканов това е опит за демонстрация на сила – ключов елемент в популистката политика.

Културният проблем: очакването "някой друг да се погрижи"

"Продължаваме да страдаме от болестта, вкарана по време на тоталитарния режим – да очакваме някой друг да се погрижи за нас. Да не поемаме отговорност за собствения си живот, за обществото, за семейството."

Това води до:
• приемане на корупцията като "нормална",
• приемане на манипулацията като "нормална",
• приемане на политическата двойственост като "нормална".

"Докато вътрешно приемаме тези неща, те ще продължат да се случват."

Шизофренията на политическото говорене

"Както Радев казва едно в България, а друго в Европа, така и много хора в ежедневието си казват едно публично, а друго – помежду си. Тази двойственост се вижда и в отношението към ЕС и НАТО.

Опасните внушения, че "европейската дипломация е виновна за войната в Украйна".

"Което означава, че Европа е виновна за войната, но Русия – не. Което е директна, брутална лъжа в директен интерес на Кремъл и Путин. Не ти трябва да си анализатор, социолог, журналист или какъвто и да е експерт, за да си дадеш сметка за това. Проблемът е, че много хора не си дават сметка. Те казват: "Ами тая Европа е лоша, тя ни забрани кривата краставица и ни я замени с някаква права краставица, която не е традиционната българска крива краставица." И тези настроения се амплифицират, увеличават се, увеличава се техният интензитет. И това вече има резултат в нашето общество, който често остава неосъзнат от хората, които създават този ефект.

Аз се надявам, че "неопитните" в кавички представители на новата власт, или поне публичните лица на новата власт, ще започнат да се държат малко по-адекватно на реалностите в страната. На първо място – нейната позиция е в Европа, нейната позиция е в НАТО и нейната позиция е като държава, която има ангажименти не само към своите външни партньори, а и към собствените си граждани. Това е пожелание.

Какво ще се случи? Естествено, ние няма как да знаем, но имаме няколко хипотези, върху които можем да разсъждаваме. На първо място – "орбанизация" в България аз не очаквам. Не смятам, че можем да стигнем до такива крайности, каквито стигна Орбан. Но едно налагане на така наречения евроскептицизъм – умерено налагане на евроскептицизъм, който ще се прокрадва в определени политики, вътрешни и външни – като това, което днес обяви Слави Василев. Той на практика, ако го експлицираме, говори за някаква форма на гражданска война срещу една част от хората в България. Това е същото като "с отпаднала необходимост". Абсолютно безумие. И както по класификацията на Държавна сигурност имало "бивши хора" – "вие сте по-малко ценни, вие сте бивши хора". Това каза днес Слави Василев. Аз се надявам, че някой ще му даде съвет да си поправи тази реторическа грешка, защото това е не просто грозно – това е опасно"

Цялото интервю на Николета Атанасова с Валентин Вълканов може да чуете в звуковия файл.