Проф. Петер Филцмайер: Не мисля, че бойкот на Мондиала би впечатлил Тръмп

Програма Хоризонт

Събота 150

"Надявам се, че спортът все още обединява хората и че спортните форуми могат да бъдат използвани за отправянето на послания срещу опасните антидемократични действия на тръмповата администрация", посочи политологът

Интервю с проф. Петер Филцмайер

събота 13 юни 2026 11:55

събота, 13 юни 2026, 11:55

Световното първенство започва на 11 юни.

СНИМКА: БГНЕС

Размер на шрифта

Започна Световното първенство по футбол. В политическо предаване като "Събота 150", макар да е за световните събития, не бихме говорили за футбол, ако във футбола нямаше политика. Особено в първенството, което започна тази седмица, но и в избора на предишни и следващи домакини на Мондиала.

Интервю с проф. Петер Филцмайер - известен политолог, професор от университета във Виена, който е не по-малко известен спортист от миналото, а успоредно с политическите анализи следи и коментира спортни събития.

"Аз съм известен футболен запалянко, но за мен е по-важно да запазя критичния поглед върху политическите, икономическите и обществени процеси около това световно първенство. Този път имам чувството, че такива като мен не са добре дошли на Мондиала в тръмпова Америка.

Не съм съгласен да предоставям информация за всички мои постове в социалните мрежи за пет години назад, нито пък достъп на имиграционните служби до писмената ми кореспонденция през последните 10 години. Няма какво да крия, просто тези мерки повече прилягат на Китай или Северна Корея".

Така проф. Петер Филцмайер обяснява защо няма да гледа нито един мач на живо в Съединените щати. Колко политика има в световните първенства по футбол, които всеки път чупят рекорда на зрителския интерес? Само финалът на последното първенство е гледан от милиард и половина души.

"От една страна ФИФА е записала в статута си политически цели. В чл. 2 и 3, т.е. съвсем в началото, се казва, че футболната федерация се застъпва за разбирателството между народите, за спазване на човешките права и че е срещу дискриминцията, особено срещу расизма. Какво по-политическо послание от това, нали? Но с прилагането на тези благородни цели нещата не стоят добре".

В историята на футболните първенства има редица примери за политическа намеса в резултата - волна или неволна. През 1934 година домакин на световното е Италия и случайно или не - световен шампион става Италия.

"Бенито Мусолини - подобно на Адолф Хитлер, и Олимпийските игри две години по-късно - превръща Световното първенство по футбол в спектакъл на фашистката пропаганда. За да се увенчае тя с успех, Италия трябва да спечели. И точно това се случва - между другото за сметка на наистина добрия тогава австрийски национален отбор. Домакините стават шампиони благодарение на фаул срещу вратаря, а съдията услужливо си затваря очите.

Че Италия ще стане световен шампион, си проличава още на четвъртфинала срещу Испания, когато съдията отменя два напълно редовни гола на испанците. А груби нарушения на "адзурите" вадят от играта четирима испанци заради тежки контузии".

Във футболната история влиза още едно световно първенство - това в Швейцария през 1954-та. За него има дори игрален филм: "Чудото на Берн". Какво е това чудо, проф. Филцмайер?

"Филмът разказва историята на един травматизиран ветеран от Втората световна война - германски войник, който след 11 години в плен в Съветския съюз се завръща при семейството си и гледа финала на световното в Берн заедно със своя син, когото не познава. Изненадващо - световен шампион тогава става Западна Германия, а скритото послание на филма е за възвръщането на самочувствието на Германия след ужасите на нацисткия режим и войната. Но нещата не са еднозначни - тогавашният треньор на германците е Сеп Хербергер, който още през 1933 година, когато Хитлер идва на власт, е национален селекционер и член на националсоциалистическата партия".

Със силен политически привкус е и Световното през 1978 година в Аржентина по времето на военния режим, един от най-кървавите в историята не само на Аржентина. Около 30 хиляди души са били избити по време на военната диктатура там. Много от тях до днес се водят за безследно изчезнали.

"По това време Хуан Доминго Перон, дългогодишният аржентински диктатор, вече е покойник, а наследилата го Евита Исабел Перон, неговата съпруга, е свалена от власт през 1976 година с военен преврат. По време на Световното в Аржентина две години по-късно управлява военната хунта на генерал Хорхе Варела, която също като Мусолини и Хитлер по-рано използва Мондиала за пропаганда. Футболните успехи на Аржентина, която става световен шампион, се представят като заслуга на властта.

Докато Аржентина празнува титлата на стадион "Ел Монументал" в Буенос Айрес, само на няколко стотин метра от там, във военноморското училище, са се извършвали най-зловещите мъчения срещу противници на хунтата. Известно е, че жертвите са били изхвърляни упоени, но живи от голяма височина от самолет над Рио де ла Плата".

Трудно се продължава разговора, проф. Филцмайер, но нека останем в региона, защото в предварителния ни разговор казахте, че квалификационен мач за световното през 1970 година е довел до война.

"Квалификацията е между Хондурас и Салвадор, а предисторията е свързана с една добре позната днес тема - миграцията. Селскостопански работници и дребни фермери, които са се заселили от Салвадор в Хондурас, първоначално са били добре приети в новата си родина. Но това се променя, местните хора ги обвиняват, че завземат земите им и когато двете съседни държави играят репешажи за участие във финалите, напрежението вече е толкова голямо, че се стига до взаимни въздушни удари. В тази станала известна като "футболна война" между Салвадор и Хондурас загиват близо три хиляди души, а години по-късно тя става една от причините за гражданската война в Салвадор. Тази война слага също така край на усилията за създаване на обща американска икономическа зона".

Тази година Световното първенство по футбол се завръща в Латинска Америка - откриването беше в Мексико, а домакинството е споделено със Съединените щати и Канада. Какво налага провеждането на Мондиала за първи път в три държави, като в две от тях - Съединените щати и Канада - футболът далеч не е популярен спорт?

"Една от причините е практична - за първи път във финалите участват 48 вместо 32 държави. Организацията и провеждането на 104 мача е непосилна задача само за един домакин, въпреки че през 2034 година Мондиалът ще се проведе само в Саудитска Арабия.

Но както показва примерът със Саудитска Арабия - става дума за пари. Кандидатурата на Мексико, Съединените щати и Канада обеща на ФИФА приходи в размер на 14 милиарда долара. Това е двойно повече в сравнение с конкурентите".

Сегашното домакинство на Съединените щати беше определено през 2018 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Заради неговия откровено авторитарен уклон имаше призиви за бойкот на първенството. Има ли смисъл от това?

"Аз не съм привърженик на бойкотите, въпреки че няма да отида в Съединените щати за мачовете. Не мисля, че бойкот би впечатлил Тръмп или би му навредил по някакъв начин. По-скоро би пострадал имиджът на ФИФА.

В целия свят има 130-140 диктатури. Съединените щати не са диктатура. Представете си обаче как се бойкотират спортни състезания във всичките 130-140 държави. Това е невъзможно, а и не би постигнало нищо съществено. По-скоро се надявам, че спортът все още обединява хората и че спортните форуми могат да бъдат използвани за отправянето на послания срещу опасните антидемократични действия на тръмповата администрация".

Предишните световни финали бяха в Катар и Русия, а след някоя и друга година домакин ще бъде Саудитска Арабия. За разлика от Съединените щати тези държави са открити диктатури. Как се вписва тогава това домакинство в статута на ФИФА, който цитирахте - в чл. 3 ФИФА се задължава да уважава международно признатите човешки права.

"Не се вписва. ФИФА освен това обещава да пази независимостта на националните федерации от властта в държавите, което е абсурдно в държави като Катар, Русия или Китай".

Домакинствата се определят от ФИФА, в която членуват 211 държави - това е повече от страните-членки на ООН. Президент на ФИФА е швейцарецът Джани Инфантино. Имате ли впечатлението, че той изпитва симпатии към авторитарни лидери като Путин и Тръмп?

"Ако съдя по публичните му изяви - определено да. Нали помните абсурдната награда за мир, която Инфантино връчи на Доналд Тръмп? Вероятно защото Тръмп много искаше да получи Нобелова награда за мир, въпреки че започна няколко войни. Има документиран цитат от Инфантино, че по време на Световното първенство в Русия се е чувствал като дете в магазин за бонбони.

За президент на световна федерация, който се избира от страните-членки и в която членуват предимно диктаторски режими, сигурно е предимство, когато харесваш авторитарни лидери. Много по-лесно е да се разбереш с такъв човек, отколкото да се съобразяваш с демократично управление, в което кандидатурата за домакинство на световно първенство обикновено се гласува на референдум".

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!