Що е "червен прилив" в Термайския залив край Солун?

За дни популярност в социалните мрежи набра публикация от български профил, предлагащ ваканционни имоти в Гърция, в която се твърди, че "рядко срещана гледка се е оформила по крайбрежието в Солун".

Към нея са приложени кадри, за които е споменато още в първото изречение, че не са генерирани с изкуствен интелект, а показват как "дебел слой фитопланктон е покрил повърхността на водата, който носи и специфична миризма". 

Десетки и разнопосочни са коментарите под поста, както за т. нар. и от автора на публикацията "червен прилив", така и за честотата на явлението, включително и съпоставки с подобни природни феномени по българското Черноморие.

Споменава се и струпването на много водорасли през миналата година край Слънчев бряг, заради което според потребители "хората не можеха да плажуват", а също и се сравняват крайбрежните ивици на различни държави.

Спор има както дали случващото се има връзка със замърсяването на водата, тъй като Солун е пристанищен град, така и дали причина не са изкуствените торове, използвани и "безразсъдно ръсени" от гръцките фермери, както пише коментиращ. 

"Няма вредни вещества в това явление. Биологично е", изтъква авторът на поста, както и че фитопланктонът "вече се разнася", макар потребители да потвърждават, че нищо не се е променило и "водата е точно такава, каквато е и на снимките". 

Под заглавие "Фосфати и жеги превърнаха морето в Солун в "супа" откриваме и статия, в която е цитиран дословно целия пост в социалните мрежи, както и е уточнено, че според учени "оттичането на реки (Аксиос, Алиакмонас и други) пренася остатъци от селскостопански торове и градски отпадъчни води към морето".

"Този ​​материал е храна за фитопланктона", четем още в онлайн публикацията, в която обаче не е посочен източник, но се изтъква, че "увеличаването на храната означава увеличаване на репродуктивния капацитет", т.е. "торовете, точно както благоприятстват цъфтежа на зеленчуците, правят същото и с фитопланктона".

В нея се твърди и че когато въпросните хранителни вещества "не са в специфични пропорции, съответстващи на екосистемата -  например, когато хората добавят твърде много фосфати спрямо нитрати, тогава балансът се нарушава" и в резултат на това ги има "тези цъфтежи".

По-обширен материал на български език откриваме под заглавие "Необичаен феномен тревожи туристи и местни по крайбрежието на Солун", в които се уточнява, че кафявият фитопланктон покрива части от Термайския залив - "от Концертната зала в Солун до историческата алея на града" и превръщаща части от залива "в позната, но нежелана гледка за жителите и посетителите".

"По-топлото време и южните ветрове са допринесли за натрупването на водораслите", а "благоприятните метеорологични условия ускоряват неприятното явление", четем още в статията, която се позовава на материал по темата в гръцкия сайт To Vima.

От него става ясно, че "учени приписват" това явление на еутрофикацията – процес, засягащ екосистемата на водните басейни, при който се повишава количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията като азот и фосфор, което води до повишена биологична продуктивност или т.нар. "цъфтеж на водата", в резултат на който тя се оцветява.

Процесът, наричан още еутрофизация или еутрофия, може да възникне естествено в природата, но може да бъде предизвикан и от човешка дейност, към която спада употребата на изкуствени торове в земеделието на фосфорна и азотна основа, процент от които се отмиват от почвата и достигат до водните басейн.

Еутрофикацията е обогатяване на водите с хранителни вещества, водещи до цъфтежи на фитопланктони и каскада от неблагоприятни последствия от това.

Това обясни и в интервю за предаването "Нашият ден" на програма "Христо Ботев" към БНР професор Валентина Тодорова - директор на Института по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" към Българската академия на науките (БАН):

Това са цъфтежи, които се предизвикват от прекомерното наторяване на морето с хранителни вещества на азота и фосфора, които се наблюдаваха миналия век - тези неблагоприятни цъфтежи понастоящем са преодолени в Черно море.

"Прекомерните концентрации на хранителни вещества като азот и фосфор, постъпващи в залива чрез градските отпадъчни води, речните оттоци и селскостопанските торове в съчетание с по-високите температури на морската вода стимулират бързия растеж на фитопланктона, което води до гъсти цъфтежи, способни да предизвикат силна миризма при разлагането на органичната материя", пише и в публикацията, която е в превод от гръцка онлайн медия. 

Изтъква се също, че в района "подобни огнища са регистрирани периодично през последните години особено през по-топлите месеци и са се превърнали в повтарящо се предизвикателство за местните власти", чиито усилия по почистване и мониторинг в района продължават, включително с кораба за борба със замърсяването "Алкипи".

За кораба "Алкипи", който събират водораслите от морската повърхност, пише и гръцкият ежедневник "Катимерини", под заглавие "С неприятна миризма червената приливна вълна се завърна на брега на Солун". 

В материала се уточнява, че цъфтежът се "повтаря почти всяка година", както и че плавателният съд се експлоатира от North Aegean Slops - гръцка група от компании, занимаваща се основно с екологични и морки услуги, както и управление на отпадъци.

Справка, направена от екипа на "БНР - Проверка на факти" показва, че корабът патрулира по крайбрежната ивица на Солун няколко пъти седмично по график, координиран и с гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката, а при екокризи дава и допълнителни дежурства.

В материала е поместен и коментар пред ЕРТ на професор Янис Кацоянис - преподавател по екологични технологии в катедрата по химия на Аристотеловия университет в Солун, според когото трябва да се търсят решения, основани на международния опит:

Вариант е да се напръска повърхността на "червения прилив" от специално оборудван кораб с глинести минерали (като каолинит), които да разградят и деактивират фитопланктона. Този метод се използва успешно в Южна Корея, но, разбира се, не всички морета са еднакви и трябва да се вземат предвид специфичните характеристики на залива Термайкос.

Друго решение - да се придобие и използва специално проектиран плавателен съд с оборудване, което да събира отлаганията, да филтрира водата и да я връща обратно в залива пречистена, но това е много скъп процес.

Според професора, цитиран и от друг гръцки сайт, зачестяват появите на явлението "червен прилив" през последните години и заради по-дългия период, в който водата се задържа по-топла от обичайното през лятото, което води до пълно изчерпване на разтворения кислород във водата:

Температура на морето се задържа до края на август на ниво между 22 и 28 градуса и създава условия за аноксия, т.е. пълно изчерпване на разтворения кислород във водата. Така в дългосрочен план може да започнем да имаме проблеми и във всичко, свързано с морската екосистема. Вече наблюдаваме проблеми с малките миди, които са основна аквакултура в Термайкос.

"Фитопланктонът поставя в риск различни морски видове, срещащи се в тези води, тъй като заради него се наблюдава сериозна липса на кислород", посочват в статия по темата от друга гръцка онлайн медия, която помества и видеоматериали от ЕРТ.

В публикацията под заглавие "Солун: Феноменът „червен прилив“ е широко разпространен в залива Термайкос - Корабът „Алкипи“ продължава да почиства твърди отпадъци" се изтъква, че явлението се е задържало в района над две седмици.

По думите на почетния професор по екологична химия в Солунския университет "Аристотел“ (AUTH) Костас Фитианос, през последните години това се е случвало два пъти годишно - с рязко покачване на температурите в края на май и през септември:

Термайкос е плитък залив и топлината, съчетана с високите концентрации на хранителни вещества, главно азотни и фосфорни съединения, и липсата на кислород, създават този феномен. Явлението е често срещано през тези два периода на годината. Сега можем да се надяваме вятърът да го отнесе навътре към дълбините, така че морските течения да помогнат за премахването на фитопланктона.

По-рано в друг свой материал от ЕРТ обръщат внимание и на друг проблем - под заглавие "Халкидики: Мрежите на рибарите се пълнят с фитопланктон", посветен на пречките, които създава пред улова на риба фитопланктонът. 

Според рибаря Димитрис Ципурас, той блокира работата им, което води и до спад в доходите:

Нещата са от мрачни по-мрачни. Скоро бях между първия и втория ръкав на Халкидики, някъде към Порто Куфо, на 250 метра дълбочина и за съжаление заради планктонът не можем да работим. Доходите ни са намалели с 80 до 90% напоследък. Разбира се, ловим треска на тази  дълбочина, но проблем има като спускаме мрежите, тъй като планктонът се закача за тях и не можем да го извадим. Успяваме, но с големи усилия и понякога съсипани мрежи. Преди дни бях на 400 метра дълбочина и не можах. Имам и колеги, чийто лодки са спрени от работа от дни.

Пред гръцката обществена медия рибарят пояснява, че интензитета на явлението е пряко свързан с дъждовете:

През последните 10 години това се случва всяка година. Особено, ако през годината е имало сняг по планините или чести валежи, заради които реките носят много прясна вода към морето.

Освен за създаването му, метеорологичните условия благоприятстват и за неговото струпване по крайбрежието на Солун, посочват в материал и от гръцкото издание "Прототема", които напомнят, че миналия понеделник в района са духали силни ветрове.

"Кафяви оттенъци във водите, лоша миризма и безпокойство от страна на рибарите, тъй като фитопланктонът дори достигна сушата", обобщава в подзаглавие друга гръцка медия, а като причина за струпването му при кея отново се посочени метеорологичните условия и ветровете.

А под заглавие "Фитопланктон в Термайкос: Явлението еутрофикация, което изпълни плажа с кафява слуз", друга гръцка онлайн медия споделя видеоматериали по темата. 

"Феноменът "червен прилив", т.е. зловонният фитопланктон, по крайбрежието, се влошава с всеки изминал ден", четем още в подзаглавието на материала.

Голям набор от снимки от въздуха на явлението поместват в статия и от вестник "Катимерини".

"Цъфтежът на водораслите отново оцвети крайбрежието на Солун в кафяво" - така отново с акцент върху цвета на водата е озаглавена обобщаваща статия в друг гръцки сайт, под чиято публикация в социалните мрежи има изразени и мнения на български език по темата.

"Позната, но винаги обезпокоителна и отвратителна картина наскоро се появи пред жителите и посетителите на Неа Паралия, Солун - морската повърхност е покрита с кафяво-оранжева маса, която е съпроводена със силна миризма, сериозно засягаща естетиката и туризма на града", пише в публикация по темата популярно местно списание.

От материала под заглавие "Термайкос се „предава“ на фитопланктона: Учените обясняват, общината изпраща SOS" става ясно, че силната миризма по крайбрежието се дължи на сероводорода, който се създава в определен свой от планктона в резултат от екстремната жега.

В него е поместен и коментар на заместник-кметът по околна среда, градска зеленина и фауна на община Солун Василис Диамантакис, според когото средната температура на водите на Термайкос се е повишила с два градуса по Целзий:

Това в съчетание с плиткия залив води до този "кафяв прилив", който преди се появяваше веднъж годишно, а сега два или три пъти дори. В туристически град тази картина е отвратителна.

Заместник-кметът посочва и че са били инсталирани 10 измервателни станции, които на всеки 15 дни проверяват качеството на водата, което към момента е "умерено".

Относно настоящия метод на почистване с кораба "Алкипи", той пояснява, че неговото основно предназначена е събиране на твърди отпадъци, а не пречистването на водата. 

По думите му, Термайкос не попада в отговорностите на местната власт, а на гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката, както и на подчинената му OFYPEKA - Агенцията за естествена среда и климатични промени на Гърция:

Изпращаме SOS - никоя община не може сама да реши този екологичен проблем! Позицията на община Солун е, че трябва да се създаде Специален орган за управление на Термайкос, в който да участват всички крайбрежни общини, регионът, министерството и университетът.

"Термайкос не може да се пълни с фитопланктон всяко лято - Време е за единен план за действие", призовава в заглавието на статия по темата и депутатът "Нова демокрация" Теодорос Караоглу, както и изтъква, че въпреки, че от научна гледна точка са ясни причини за еутрофикацията, "третирането на явлението все още е фрагментирано, което води до завръщане на фитопланктона всяка година с по-голяма интензивност".

Затова и той настоява за по-интензивна рабоа на специалния кораб за борба със замърсяването край Солун, както и за създаването на единен и ефективен механизъм за управление на явлението, за да не се сблъсква с един и същ проблем всяка година Солун.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

ПОДВЕЖДАЩИ са част от заглавията на цитираните публикации, че цялото крайбрежие на Солун е засегнато от т.нар. "червен прилив" и още повече, че се е превърнало в "супа" заради "необичаен феномен, тормозещ туристи и местни". 

НЕ СА ВЕРНИ и твърденията на потребители в социалните мрежи, че масивният цъфтеж на фитопланктона в Термайския залив е рядко срещано явление, както и не са коректни съпоставките с България, включително, че през 2025 година в Слънчев бряг струпването на водорасли в малък район при кея е възпрепятствало хората от плаж с курортния комплекс. 

МАНИПУЛАТИВНИ са изказванията, че "червеният прилив" е отминал, както и дали е безопасен или не в посочената по-горе онлайн публикация от български профил в социалните мрежи, предлагащ ваканционни имоти в Гърция. Прави впечатление, че авторът й използва неколкократно определението "биологично" т.е. естествено и безобидно за явлението, за което учение предупреждават, че нанася щети над морската екосистема.

ВЕРНИ са обаче цитираните и в поста, и в коментари причини за феномена, сред които са озовалите се в морето изкуствените земеделски торове на фосфорна и азотна основа, които благоприятстват бързия растеж на фитопланктона и гъстия цъфтежи на водораслите.

Коректно приложени са и актуални и реални снимки от тази година на крайбрежната ивица на Солун и към публикацията, и към цитираните статии, в които се обръща внимание и на последиците от случващото се, и на предприетите мерки към момента за овладяване на замърсяването, и на евентуалните решение за вбъдеще, и на силната миризма на места в определени дни.

--------------------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg.