Проф. Спас Ташев: Не е нужен референдум за българите в Северна Македония

София и Скопие имат общ интерес от напредък на двустранните отношения и европейската интеграция на Северна Македония – посочи външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски преди участието си в срещата на върха от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която се проведе на 10 юни в София. По думите му, събитията през последните години изкуствено разделят народите на двете държави, а фокусът трябва да бъде насочен към общото европейско бъдеще.

Тези думи дойдоха десетина дни след като в Северна Македония изразиха възмущение заради употребата на прилагателното "северномакедонски" от българския външен министър Велислава Петрова след разговор с нейния колега Муцунски на 22 май в Хелсингборг. Но България не е страна по договора от Преспа между Гърция и Северна Македония, където двустранно е регулирано използването на този термин.

В опит да изясним доколко коректно е да използваме определението "северномакедонски", Радио България потърси експертно мнение – все пак според българската граматика това е абсолютно обосновано.

"Названието северномакедонски е производно от името и е съвсем естествено. Ако проследим гостуванията на чужди политици в Скопие, при това някои от тях приятелски настроени към Северна Македония, ще видим, че това понятие северномакедонски се използва многократно в техните изказвания и от страна на Скопие не е имало никакви реакции", казва професор Спас Ташев, специалист по въпросите на българите в чужбина. Той е завършил е Дипломатическия институт при Министерството на външните работи, а също така е основател и пръв директор на Културно-информационния център на България в Скопие.

Проф. Ташев с усмивка разказва, че дори намира нещо положително в постоянната антибългарска кампания водена от Скопие, защото според американски политолог изследвал Македонския въпрос още от времето на Югославия антибългарските кампании в бившата югорепублика винаги се засилват, когато в Македония се констатира наличието на българско самосъзнание.

При такава бурна антибългарска кампания оттатък границата, лично за мен това е обратен сигнал, че там наистина има изява на българска идентичност и властите се стремят всячески да я смачкат", казва ученият.

Той подчертава, че в настоящия момент не трябва да ни интересува, какъв е броят на българите в Северна Македония и дава примери с последното официално преброяване на населението там, където чрез манипулация държавната статистика е записала 20 000 души  българи като хора с двойно гражданство, без да е уточнило какво е то. Дава пример и за поредния казус със сегрегация на македонски българин, заради това, че има и българско гражданство.

"Нашумя един случай за лице с двойно гражданство – раждан в Северна Македония, но декларирал своя български произход в България и получил българско гражданство, че кандидатства за директор на горско стопанство в Северна Македония. Според разпоредбите, когато дадено лице кандидатства за такъв пост той преминава през проверка от службите.Агенцията за национална сигурност на Северна Македония излиза с официален документ като казва, че това лице е български гражданин, застрашава националната сигурност на Северна Македония в това си качество, поради което не може да бъде назначен на поста директор на горско стопанство. Това е крещящ пример за вменяване на етническа вина. Човек априори става виновен за това, че е българин", разказва Ташев.

Като основна грешка на българската външна политика спрямо Северна Македония изследователят определя очакването на София, че в Скопие ще намерят сили сами да променят своята политика. Ташев подчертава, че заради прекомерното сръбско влияние сред управляващите в Скопие, те нямат потенциал да изпълнят условията на ЕС за евроинтеграция. Сред тези условия е и вписването на македонските българи като съставляващ народ в конституцията на Севарна Македония. Ташев заявява, че е категоричен противник за провеждане на предлагания от парламентарната опозиция в Скопие референдум за промени в основния закон на страната. Социалдемократическия съюз на Македония иска гражданите в страната да гласуват дали българите да бъдат официално признати като съставна част от населението на Северна Македония.

"Веднага трябва да заявим на ниво ЕС, че това е основен принцип – правата на малцинствата се определят от тях самите, а не от мнозинствата. Едно мнозинство няма право, недопустимо е да се произнася по отношение на права на малцинството.

В случая да го преведем на дипломатически език с оглед на конституцията на Северна Македония. Останалите общности, признати в Северна Македония, нямат правото да определят правата и съдбата на българската общност, без значение колко е тя по големина. Опасявам се, че ако бъде допуснато провеждането на такъв референдум и той не завърши с успех, каквато и вероятно е целта, ще се блокира напълно идеята за признаване на българската общност и промяна на конституцията и тогава Северна Македония ще бъде обречена да гравитира към "Сръбски свят"."

Трябва да бъдем много внимателни и да работим активно за демократизиране на Северна Македония с цел покриване на тези общоевропейски и дори световни критерии за хуманизъм и права на човека, призова още проф. Спас Ташев.