Старостта в България: отвъд стереотипите и ежедневните трудности

По повод Световния ден срещу насилието над възрастните хора визуалният разказвач и автор на документалния филм "Какво е да остарееш в България" Лина Кривошиева коментира предизвикателствата пред възрастните хора и достъпа им до здравни услуги.

Според нея темата не е лесна, защото в обществото съществува трайна представа за старостта, свързана предимно с липса на грижа и множество трудности. Във филма си тя съзнателно се е опитала да излезе извън този стереотип, макар да признава, че той не е случаен.

Кривошиева посочва, че много възрастни хора, особено в по-малките населени места, живеят с ограничен достъп до здравни и базови услуги, както и с ниски пенсии, които затрудняват не само ежедневието им, но и участието им в културния живот.

По думите ѝ грижата за възрастните хора в България все още до голяма степен се поема от семействата. Когато обаче е необходима намеса на здравната система, особено в по-малките населени места, често възникват затруднения заради недостига на специалисти и ограничените възможности те да отговорят на нуждите на всички.

Авторката разказва, че във филма съзнателно е избягвала да поставя здравословните проблеми в центъра на вниманието. Според нея хората рядко желаят да споделят какво се случва в лекарския кабинет и предпочитат да бъдат виждани като личности, а не през своите заболявания.

"Опитахме да излезем от този наратив", обобщава тя, като подчертава, че целта е била да се покаже достойнството и уважението, които възрастните хора носят въпреки ежедневните трудности.

Сред историите, които са ѝ направили силно впечатление, е примерът с лекарски кабинети, разположени на втория етаж на сгради без удобен достъп. Така хората, които най-много се нуждаят от медицинска помощ, понякога не могат да стигнат до нея.

Кривошиева отбелязва още, че много възрастни хора разчитат на съседи, приятели и местни инициативи. Като пример тя посочва проекта "Северозапад", чрез който домашни помощници посещават селата, доставят храна и продукти и оказват помощ в домакинството.

По отношение на историите, останали извън филма, тя обяснява, че е насочила вниманието си към хората, които въпреки трудностите все още успяват да се справят с ежедневието си. В същото време подчертава, че има и хора в много по-тежко положение – такива, които освен финансови затруднения вече нямат и физическата възможност да се справят самостоятелно с ежедневните си нужди.

Чуйте разговора на Люба Константинова с Лина Кривошиева в Lege Artis.