Интервю
"На територията на България са създадени най-ранните кирилски ръкописи"
Проф. В. Желязкова, БАН: Няма спор, че кирилицата е българска азбука
"Няма никакви научни основания да възприемаме кирилицата като нещо различно от българската азбука"
вторник 16 юни 2026 14:05
вторник, 16 юни 2026, 14:05
Проф. д-р Веселка Желязкова от БАН
СНИМКА: Стефан Кунчев
Размер на шрифта
Няма никакви научни основания да възприемаме кирилицата като нещо различно от българската азбука.
Това заяви пред БНР проф. д-р Веселка Желязкова, директор на Кирило-Методиевиския научен център при БАН, като уточни:
"Няма учен в Европа и в света, който да твърди, че тази азбука е възникнала някъде другаде, а не в България. Общоприет научен факт е, че кирилицата е възникнала в България, в края на 9 век и началото на 10 век, по времето на цар Симеон, в Преславския книжовен център. Сравнително скоро - след покръстването на русите, на сърбите - се е разпространила из други славянски територии".
Досега не е имало оспорване, че кирилицата е българска азбука, посочи проф. Желязкова и обясни:
"Безспорен факт е, че на територията на България са създадени най-ранните кирилски ръкописи. Това е доказано и възприето от всички учени - палеослависти. След това те проникват в Киевска Рус. Запазени са най-старите руски кирилски ръкописи от 11 век и е доказано със сигурност, че те са преписи от старобългарски протографи. Това в науката абсолютно никой не го оспорва".
По думите ѝ това, че кирилицата се използва от над 250 млн. души - и славяни, и не славяни, но това не отменя факта, че тя е българска азбука, защото е създадена в България, продукт е на нашата култура и история:
"Ние можем да бъдем само горди от факта, че тази азбука не е останала единствено в пределите на България, а се е разпространила и сред други народи. От гледна точка на произхода на азбуката, може да се каже, че, примерно, в Русия и в Северна Македония пишат с българска азбука. Но в същото време кирилицата, която се използва в другите страни, има различни особености, различни букви заради специфичните звуци, които са в съответните страни".
Проф. Желязкова обясни, че след 1989 г., когато Чехословакия се разделя на Чехия и Словакия, управляващите в Братислава започват много активно да използват Кирило-Методиевото дело за утвърждаване на националната и културната си идентичност, "стъпвайки на тезата, че на територията на днешна Словакия се е разполагала Велика Моравия, където е започнало Кирило-Методиевото дело":
"И днес празникът на Кирил и Методий, който словаците отбелязват в края на юни, е национален празник на Словакия и е вписан в тяхната Конституция".
Според нея не би трябвало да има спор между страните, използващи кирилицата, чий празник е Кирило-Методиевото дело:
"Специфичното за България е, че денят на Кирил и Методий се превръща в граждански празник. Това е нещо, което го няма в никоя друга славянска държава. Този празник е дълбоко вкоренен в културата и народопсихологията на българина. Не бих казала, че другите народи нямат право да празнуват този ден. Няма лошо едно велико дело с голяма демократична стойност за Европа да се отбелязва навсякъде. ... В България се създава една славянска цивилизация, тук се създава третият език на Европа още от Средновековието".
Интервюто на Стефан Кунчев с проф. д-р Веселка Желязкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
По публикацията работи: Наталия Кръстева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!