Предизвикателства пред България при прилагане на Директивата за насилие над жени

Остава точно 1 година, докато Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие влезе в сила. От Българската платформа към Европейско женско лоби изготвиха анализ, чрез който експерти картографираха и сравниха българското законодателство с разпоредбите в Директивата и оцениха готовността ни да приложим на практика най-високите стандарти за защита на жени и момичета от насилие.

България е изправена пред сериозни предизвикателства при транспонирането на новата Директива. Това без съмнение води до съществени пропуски в защитата на жените и жертвите на домашно насилие, сочи анализът на Българската платформа към Европейско женско лоби.

Пред Радио София Илиана Балабанова, председател на БПЕЖЛ коментира, че през юни 2027 г. всички държави членки трябва да са транспонирали Директивата.

"За България този процес е особено предизвикателен поради няколко причини. Една от тях е липсата на цялостна правна рамка, включително и нератифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и бора с насилието над жени. Другата причина е продължавалата дълги години политическа нестабилност в страната, когато на дневен ред са били други приоритети. Много малко или никак не се е работило на ниво институции затова да се промени законодателството, така че да е в съответствие с Директивата. Третото предизвикателство пред България е очевидната ограничена институционална чувствителност към насилието, основано на пола", обясни Балабанова.

Според анализа на Българската платформа към Европейско женско лоби основните идентифицирани проблеми включват липса на ключови дефиниции – отсъстват определения за основни понятия като "насилие над жени" и "жертва"; непълна криминализация на всички форми на насилие – в това число кибернасилието, което е ежедневие за хиляди жени; недостатъчни механизми за защита и подкрепа на преживелите насилие; слаба институционална координация и липса на проактивен подход.

"Тези пропуски водят до реален риск за живота и сигурността на жените и момичетата", смята Илиана Балабанова.

"Много са нещата, които трябва да се предприемат. Необходими са наистина ясни механизми с важни елементи, които да осигуряват ефективна подкрепа и защита. Когато имаме жертва на домашно насилие, институциите трябва да бъдат проактивни, да се свързват с жертвите. В момента какво се случва – имаме жертва, тя бива настанена обикновено кризисен център, престоява определен период от време там, след което жертвата излиза и никой не знае какво се случва с нея", посочи Илиана Балабанова.

Тя акцентира и на необходимостта на жените жертви на насилие да имат достъп до правна помощ.

Подробности можете да чуете в интервюто на Мария Илиева с Илиана Балабанова.