Предизвикателства пред България при прилагане на Директивата за насилие над жени

Остава точно 1 година, докато Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие влезе в сила. От Българската платформа към Европейско женско лоби изготвиха анализ, чрез който експерти картографираха и сравниха българското законодателство с разпоредбите в Директивата и оцениха готовността ни да приложим на практика най-високите стандарти за защита на жени и момичета от насилие.

България е изправена пред сериозни предизвикателства при транспонирането на новата Директива. Това без съмнение води до съществени пропуски в защитата на жените и жертвите на домашно насилие, сочи анализа на Българската платформа към Европейско женско лоби.

Пред Радио София Илиана Балабанова, председател на БПЕЖЛ коментира, че през юни 2027 г. всички държави-членки трябва да са транспонирали Директивата.

"За България този процес е особено предизвикателен поради няколко причини. Една от тях е липсата на цялостна правна рамка, включително и нератифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и бора с насилието над жени. Другата причина е продължавалата дълги години политическа нестабилност в страната, когато на дневен ред са били други приоритети. Много малко или никак не се е работило на ниво институции затова да се промени законодателството, така че да е в съответствие с Директивата. Третото предизвикателство пред България е очевидната ограничена институционална чувствителност към насилието основано на пола", обясни Балабанова.

Според анализа на Българската платформа към Европейско женско лоби основните идентифицирани проблеми включват липса на ключови дефиниции – отсъстват определения за основни понятия като "насилие над жени“ и "жертва"; непълна криминализация на всички форми на насилие – в това число кибернасилието, което е ежедневие за хиляди жени; недостатъчни механизми за защита и подкрепа на преживелите насилие; слаба институционална координация и липса на проактивен подход.

Тези пропуски водят до реален риск за живота и сигурността на жените и момичетата, смята Илиана Балабанова.

"Много са нещата, които трябва да се предприемат. Необходими са наистина ясни механизми с важни елементи, които да осигуряват ефективна подкрепа и защита. Когато имаме жертва на домашно насилие, институциите трябва да бъдат проактивни, да се свързват с жертвите. В момента какво се случва – имаме жертва, тя бива настанена обикновено кризисен център, престоява определен период от време там, след което жертвата излиза и никой не знае какво се случва с нея", посочи Илиана Балабанова.

Тя акцентира и на необходимостта на жените жертви на насилие да имат достъп до правна помощ.

Подробности можете да чуете в интервюто на Мария Илиева с Илиана Балабанова.