Д. Георгиев: Проблемът не е, че няма пари, а растящият размер на дълга към БВП

"Идеята за "Кошница с грижа" е един класически политически популизъм, който влиза в директен сблъсък с пазарната логика. Отдавна е ясно, многократно е доказвано, че всяка административна намеса в ценообразуването води до един познат исторически резултат. Или дефицит на стоки, или драстичен срив в качеството им, или инфлация, точно обратното на това, което те искат като цел". Това коментира пред БНР финансистът Димитър Георгиев по повод инициативата за намаляване на цените на група стоки в търговските вериги, предложена от правителството.

"Просто когато държавата натисне цената на даден продукт под пазарната му стойност, и производители, и търговци имат два хода – или да спрат да го предлагат, или да компенсират загубата чрез шоково вдигане на всички останали цени, извън тази кошница", аргументира се Георгиев.

И още: "Има много начини за заобикаляне на тези мерки, защото големите търговски вериги могат да си позволят да продават 10 основни стоки на нулева печалба или на загуба, защото ще я избият от други хиляди артикули", посочи финансистът в интервю за предаването "Нещо повече".

Факт е, че в България инфлацията е много по-висока, с изключение на Румъния, от всички останали страни в Европейския съюз, отбеляза Димитър Георгиев, като обясни какви са причините за това според него:

"Това се дължи на две причини. Едните са външни шокове, свързани най-вече с петролния шок, върху който нямаме никакъв контрол. Тук е много важно да кажем, че България е малка отворена икономика и ние постоянно внасяме инфлация или дефлация.

Всички процеси по света, особено в Европа, веднага влизат у нас. Има обаче и вътрешни причини за тази висока инфлация. И те не се крият във веригите, във веригата на доставки, в прекупвачите.

Те се крият в разюзданата политика на няколко правителства, които увеличаваха заплати и социални разходи с много по-голям темп, отколкото икономиката го позволяваше. Крият се в експанзионистичното кредитиране, което търговските банки правят. Този невероятен ръст на ипотечните кредите също води до много висока инфлация. Това са истинските причини".

Според финансиста най-сериозният проблем на фиска у нас е не, че "пари в хазната няма", а  устойчивият ръст на дълга към БВП:

"Пари в хазната – в смисъл на това да бъдат плащани всички разходи, има достатъчно и международните пазари са готови да ни дадат колкото искаме милиарди на заем, все още. Така че от тази гледна точка ние нямаме тези проблеми, които имахме в 90-те години, когато беше трудно да се плащат разходите и пенсиите. От друга страна обаче факт е, че дефицитът е изпуснат от контрол.

Факт е, че най-важният показател в нашата икономика и във всяка икономика е размерът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт. Това е най-важното число, дори по-важно от дефицита, защото дефицитът в себе си скрива разходите под черта, които правеха няколко правителства, свързани с увеличаването на капитала на Българската банка за развитие, както и с някои други разходи. Те не влизат в дефицита, но са истински разход за държавата и водят до дълг.

Дългът на България спрямо нашата икономика беше 20% допреди 4 години, сега за тази и следващата ще стигне 30%. Това е доста голямо увеличение. И това е, забележете при най-растящата икономика в Европа, защото България е най-растящата икономика в ЕС за последните 20 години".

По отношение на новия дълг, който се планира да бъде поет тази година, Георгиев каза, че "този дълг в абсолютна стойност изобщо не е толкова страшен за нашата държава… и няма нищо страшно в тези 3-4 милиарда евро. Страшното е в цифрата, която преди малко казах, а именно в постоянно, устойчиво повишаващото се ниво на дълг спрямо брутният вътрешен продукт. Това трябва да приключи, защото не сме чак толкова далече от румънския сценарий.

Можем да стигнем там след няколко години. Все още имаме комфорта, благодарение на над 25 години бюджетна дисциплина, да сме с много-много ниско ниво на задлъжнялост, но и много бързо това може да се промени. Много е важно да видим каква е макрорамката за следващите 3 години", отбеляза финансистът.

Той каза още, че са наложителни реформите и съкращаване на държавни разходи, като конкретно посочи системата на МВР:

"Там има най-голяма нужда от административна реформа, от структурна реформа, а и там видяхме пък най-голямото увеличение на заплатите през миналата година, както и в други силови ведомства“.

Във връзка с обявеното споразумение между Иран и САЩ и очаквания край на горивната криза Димитър Георгиев прогнозира бърз спад на цените:

"Очаквам драстично намаление на цените на колонките буквално до дни с двуцифрен процент. Това е прекрасна новина и за летния сезон. Ще има изключително, значително намаляване на инфлацията в България през следващите месеци. Така че това са позитивни новини от страна на външните шокове. Обаче втория голям източник на инфлация остава раздутата бюджетна политика, за която говорихме. И там очакваме с нетърпение да видим истински реформи и истински мерки“.

И още: "Сега е моментът и за съкращаване на раздутата държавна администрация, защото средата е повече от прекрасна. В частния сектор има огромно търсене на кадри. Разберете, че България е страната, заедно с Полша, с най-низка безработица в целия европейски съюз. Това от една страна звучи прекрасно и е прекрасно, но от друга страна означава големи проблеми на пазара на труда и сега е моментът, всъщност частния сектор да се снабди с хора от държавния сектор и тези реформи сега ще се правят лесно, а не когато дойде криза след време", смята финансистът.

Според него държавата трябва да и спре да подпомага бизнеси, които са в затруднение по конюнктурни причини.

По отношение на бюджета той каза, че очаква "един умерено популистки бюджет с доста над 3% дефицит и да потвърдим процедурата по свръхдефицит".

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.