20 г. центрове за деца с увреждания: Предизвикателства и победи

Програма Хоризонт

Хоризонт до обед

сряда 17 юни 2026 10:35

сряда, 17 юни 2026, 10:35

Гергана Маврова и дъщеря й Мони

СНИМКА: Асоциация Аутизъм

Размер на шрифта

Двайсет години след появата на първите дневни центрове за деца с увреждания у нас семействата им все още се сблъскват с различни проблеми - недостиг на места, липса на подходяща грижа, отпращане на "по-тежките случаи", липса на квалифицирани специалисти, които да развиват уменията им. Масовите детски градини и училища са достъпни за някои от тях, за да не прекарват целия си ден в дневен център, но самите центрове имат срок на употреба, а след това родителите сами търсят други възможности за социализация на децата си.

"Промени се подкрепата за родителите. Развиваме програми за ранна интервенция. Но колкото и услуги да има, те са за определено време. През другото време – 24/7, са с родителите".

Ани Андонова е майка на 31-годишен мъж с аутизъм. Тя е един от създателите на асоциация "Аутизъм" и първия в София център за деца от аутистичния спектър. Сега отговаря за дневния център за деца и младежи "Дъга" в столичния квартал "Лозенец". Философията ѝ е насочена към малките стъпки, търпението и летва, която не е вдигната твърде високо.

"По-важно е детето да започне да комуникира, а не да говори. Много е важно да мислим позитивно за нещата, но ако нямаме подкрепата на специалисти, това няма как да се случи".

Заниманията с децата в дневния център са изградени около рутина, поведение, комуникация. Поведението на децата с аутизъм е най-честата причина те да бъдат отхвърляни в масова среда, обясни Ани Андонова.

"Опитвам се да обясня на родителите, че не трябва да се сърдим толкова на образователната система, когато има такива неща. Права имат нашите деца, но права имат и другите деца. Интеграция на всяка цена не е необходима. За да се чувстваме добре, че изпращаме нашето дете на училище, трябва да си дадем ясна сметка дали е добре за него и какво друго можем да направим".

От една година малката Катрин изкарва по няколко часа в центъра всеки ден. Преди това е била записана в масова детска градина, но според майката Ралица Паскалева ресурсният учител не е успял да развие потенциала на детето. Момиченцето е на седем години и има по-голям брат, също с аутизъм.

"В дневния център "Дъга" успяхме да надмогнем трудностите в общуването. Най-трудно ще бъде да се научи да пише, да чете. Наблягаме много на социализацията, но и на неща, които са от ежедневието".

За всяко дете в центъра се съставя програма, която му изгражда рутина чрез групови занимания и индивидуална работа с психолог, логопед и ерготерапевт. В екипа е психологът Наталия Балева, която работи като педагог. Ето как започва утрото за децата:

"В началото има няколко минутки, в които се събират. След това – кратки музикални занимания с инструменти – да се отпуснат. Следват двигателни занимания, свързани с това да се подобрят определени умения във фината и груба моторика. Подкрепя се много тяхната самостоятелност".

Адаптацията към средата в центъра отнема различно време за всяко дете, като първоначално родителите го водят, за да бъде наблюдавано от специалистите. Значение имат и изискванията спрямо детето, обясни Наталия Балева.

"Някога за едно дете с аутизъм изискване може да бъде дори това, че искаме от него да остане в пространството с други деца и възрастни. Може да бъде предизвикателство известно време да остане статично, да изчака".

Три пъти седмично центъра посещава 6-годишният Алекс. Семейството му чака около година, за да се освободи място в безплатната услуга. Майката Катрина преминава и през обучение, което организират от фондация "Аутизъм" за родителите. Момченцето се развива, разказа майката.

"Започна да прави опити за говор, започна да прави избор, взима решения да комуникира, макар и невербално. В момента идва с много голямо удоволствие тук".

За масовите детски градини и училища, в които се приемат деца със специални потребности, наблюденията на Катрина показват, че няма достатъчен брой подготвени специалисти, които да работят с тези деца.

"Много малко от тях намират подход към нашите деца. Държавата предоставя едни средства за финансиране, които би трябвало целево да са насочени към образованието и работата с дечицата. Реалността е много далече от това. Подкрепа намираме единствено в подобни центрове, където работят в много малки групички. Но повече от тях са частни. Липсват също така и специалисти, дори в тези частни центрове. Чакането е дълго, местата са малко".

Малките крачки в развитието на децата забелязва психологът Наталия Минчева, която работи в дневния център от пет години.

"Някое от децата да посочи за първи път, да каже някоя дума за пръв път, да ме погледне, да ми се усмихне. Тези неща носят страшно удовлетворение".

В този дневен център не е имало случай на върнато дете заради това, че състоянието му е прекалено тежко и не може да бъде обгрижвано, разказа Ани Андонова. Но има случаи, в които родителите са преценили, че детето им има нужда от друг вид развитие, обясни Наталия Минчева.

"Повечето деца приемат раздялата сравнително нормално. Но понякога може да им се отрази негативно, защото е промяна в рутината, която имат".

През следващите дни рутината ще се промени и за 20-годишната Мони от Бургас. Момичето е с церебрална парализа, засягаща ръцете и краката, интелектуално съхранена. От 15 години посещава дневен център за деца с увреждания, но заради навършване на максималната възраст трябва да го напусне. Майката Гергана Маврова все още не знае каква е алтернативата за Мони.

"Какво се случва с него след тази възраст?! Удряме чертата и приключва всичко! Алтернативата е друг дневен център, който е до 29-годишна възраст. Местата са ограничени. После няма алтернатива.

В момента го изживява много тежко, тъй като има създадени приятелства, познава си персонала от години, свикнала е с тях, държи се все едно са ѝ семейство".

В столичния дневен център "Дъга" подготвят порасналите деца за момента, в който ще излязат навън. Към момента алтернативите са малко - дневните центрове за пълнолетни се броят на пръстите на едната ръка, сподели Ани Андонова.

"Искаме да направим социално предприятие, защото смятаме, че тези младежи трябва да имат ангажираност".

Асоциация Аутизъм

СНИМКА: Асоциация Аутизъм

Ани Андонова

СНИМКА: Асоциация Аутизъм

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

#дневни центрове