Пътната безопасност изисква повече от наказания и забрани

В предаването "Нашият ден", темата на деня беше посветена на агресията на пътя и ефекта от санкциите срещу нарушителите, гост е доц. Зорница Тоткова от Института за изследване на човека и населението при БАН. Според нея мерките, които се въвеждат след тежки катастрофи, не водят до трайно подобрение на пътната безопасност.

По думите ѝ редовното въвеждане на нови ограничения показва, че досегашните не постигат желания резултат. "Тъй като това се случва регулярно, очевидно тези мерки нямат ефекта и резултата, който се търси", казва тя. Според нея ефектът е краткотраен – обществото обръща внимание на проблема, а водачите временно контролират поведението си, след което всичко се повтаря.

Доц. Тоткова е скептична и към черните списъци на системните нарушители. Тя смята, че те няма да доведат до повишаване на пътната безопасност, а при някои хора дори могат да се възприемат като форма на престиж. "Ефектът от тези черни списъци ще е изключително краткотраен" и ще бъде насочен повече към общественото говорене по темата, отколкото към реална промяна в поведението. "Такава няма да настъпи", подчертава тя.

Според нея агресията на пътя е отражение на по-широки обществени процеси. "Агресията не е просто някакъв феномен, който наблюдаваме на пътя", а част от общо неуважение към правилата и границите в обществото. Тя определя проблема като "социално-психологически феномен, който е отражение на нашето общество като цяло".

Доц. Тоткова посочва, че реален резултат може да се постигне само чрез системен подход, който съчетава санкции, превенция чрез образование и информираност, както и програми за рехабилитация на водачи. Именно последният елемент според нея липсва у нас. Тези програми са насочени към хората, при които нито превенцията, нито наказанията са дали резултат.

Тя критикува и системата за психологическо изследване на водачите, определяйки я като "изключително опорочена". Според нея контролът е слаб, а на практика съществуват възможности за манипулиране на резултатите. Така на пътя попадат хора, които не би трябвало да бъдат допускани до управление на автомобил.

По отношение на наказанията доц. Тоткова подчертава, че най-важен не е размерът на санкцията. "Това, което има основен ефект върху поведението на човека, не е размерът на санкцията, а е това дали тя е била неотменна, бърза и последователна." Ако наказанието идва месеци след нарушението, човек често дори не помни за какво е санкциониран.

Според нея именно това обяснява защо българските шофьори спазват правилата в чужбина. "Ако там нарушим правилата, няма как да ни се размине", казва тя. Ясното съзнание, че санкцията ще бъде наложена, кара водачите да бъдат по-дисциплинирани.

Сред нарастващите рискове на пътя доц. Тоткова откроява разсейването от мобилните телефони. По думите ѝ вниманието не може да бъде насочено едновременно към всичко, а използването на телефон по време на шофиране оставя случващото се на пътя в периферията на възприятието. Тя смята, че разсейването скоро ще се превърне във втория по значение фактор за катастрофи след скоростта.

Според изследванията ѝ най-често нарушители са хората с повече опит и самочувствие зад волана. "Имат натрупан известен опит, самочувствие" и "предимно мъже, разбира се", отбелязва тя.

В края на разговора доц. Тоткова призовава към повече лична отговорност. "Аз не мога да контролирам останалите, но мога да контролирам себе си", казва тя и отправя апел към водачите да бъдат "малко по-търпеливи на пътя и толерантни на пътя", това според нея е приносът, който всеки може да направи за по-голяма безопасност.

Чуйте разговора на Мартина Кръстева с доц. Зорница Тоткова в "Нашият ден".