Пиесата "Януари" - за страха, самотата и крехката човешка близост

Пиесата "Януари" е сред онези редки текстове, които надживяват времето си. Разказва за страха, самотата и крехката човешка близост, за границата между реалното и митичното, между човека и природата, между видимото и невидимото.

Спектакълът на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград поставя  радичковия текст в диалог със съвременната публика, без да губи неговата поетичност, парадоксален хумор и философска дълбочина. Режисьор на спектакъла е Пламен Марков.

"Този текст е толкова магичен и в него има такава голяма загадка, че според мен всеки един режисьор и в миналото, и сега, ще не ще трябва да вземе някакво решение, т.е. аз не знам какъв би бил класическият прочит на "Януари", коментира Нено Койнарски.

"Тази песна е много трудна. Това е нещо, което винаги според мен е съвременно. Тоест, то си е вечно. И на мен лично ми беше много трудно, да си дам представа за тези хора, какви са точно те. Те са леко като деца, но не са деца. Има някаква чистота в тях. Тя, според мен, си е от самия Радичков.

Неговите персонажи имат интересни характери, много крайни, но заедно с това имат една като детска чистота в тях. И това е много трудно, според мен, за постигане, да го хванеш хубаво. Защото там идва и неговата магия, според мен, ако хванеш природата на хората му.

"Аз си мисля, аз не знам дали е възможно и дали трябва да се прави някаква съвременна интерпретация, прочит. Защото тези хора, които са вътре, аз не знам дали имат някакъв съвременен еквивалент. Може би все още има такива по малко заселените места, които ние всички сме срещали, но визията на самото представление смятам, че е доста съвременна.

Мира Каланова прави много хубава сценография с много хубаво осветление, костюми, има медия, което вече предава един съвременен облик на самото представление. Самите персонажи, тези образи вътре, които са, аз не мисля, че трябва и че може да им се намери съвременния еквивалент.

Това според мен е сладкото и хубавото на тези хора, които сами по себе си са изключително смешни, големи зевзеци, но във всичко това, което казват, което е много смешно, има някаква огромна мъдрост", допълва Димитър Стойнов.

"Това, с което ,според мен, е по-актуален този текст, е страхът от непознатото. Страхът от неизвестното, от нещо, което не можем да си обясним. Всеки се страхува от непознатото. Да, и според мен този текст става все по-актуален, тъй като хората все повече се опитват да си обяснят всичко с някаква елементарна логика 1 плюс 1, а в света има и нещо, по-магично може би и  то е факт", допълва Нено Койнарски.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл.