Новите геномни техники: Ползи и рискове за потребителите и за земеделието

"В новия регламент има ясно разграничение на две категории растения, които са получени чрез нови геномни техники. Едната няма аналог в природата и ще бъде третирана по Закона за ГМО. В България няма да бъде отглеждана поне в обозримо бъдеще".

Това обясни пред БНР проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститут към Селскостопанската академия, след като Европейският парламент прие правила за нови геномни техники, чрез които се улеснява достъпа до пазара на нови растения, които са устойчиви на вредители и на изменението на климата, осигуряват и по-високи добиви.

Той обясни разликата между ГМО и геномна техника.

"ГМО е израз, който се използваше в края на миналия век. Обикновено са генномодифицирани организми, които включват генетичен материал, един или два гена, които са чужди за растенията. Не можем да го открием в природата.

В момента в България не се отглеждат генномодифицирани растения по никакъв начин.

Другата група са растения, чиито характеристики се срещат в природата. През последните години има много експериментални методи, които улесняват избора на растения. Новите геномни техники дават възможност да се направи микроскопична промяна в генома.

В новия регламент е важно какъв ще бъде продуктът. Дали възпроизвежда нещо, което го има в природата".

Китай, Япония, САЩ, Южна Америка и Русия имат от 4-5 години закони за регистриране на такива растения, посочи той в предаването "12+3".

"Основата на настоящия регламент, който беше приет, е, че трябва задължително, за да бъде допусната за отглеждане определена храна, тя да има аналог на същия сорт в природата, към който е добавена допълнителна характеристика.

Имаме една бързо променяща се среда за отглеждане на растания и  необходимост от много бърза селекция на нови сортове, които да са адаптирани. С приложението на новите геномни техники се очаква доста средни европейски компании, които досега не са ползвали биотехнологиите, да се насочат към нишови продукти и да използват технологиите за подобрение на продукти от реалния живот, които да станат по-добри за консумация".

В България все още има специалисти, които биха могли да прилагат такъв тип техника, но те са на изчезване, обясни проф. Атанасов. Той отбеляза, че се очаква кокуренцията в областта да бъде огромна.

Експертът посочи още, че новите техники не могат да решат кардинални въпроси, като този с напояването, пред който е изправена страната ни.

В България има условия за земеделие, отчете все пак той.

"Страната ни е с огромно почвено разнообразие, климатично – също".

Цялото интервю на Стефан Кунчев с проф. Иван Атанасов може да чуете в звуковия файл.