Производител: Нямаме друго бъдеще освен кооперирането

Докато в Европа обединението на земеделците е основа за силен пазар и по-добри доходи, у нас производителите все още трудно правят крачката към съвместна работа. Липса на доверие, страх от миналото и недостиг на финансов ресурс са сред причините кооперативният модел да остава почти непознат в съвременното българско земеделие.

В Европа кооперативите са гръбнак на селското стопанство. В страни като Нидерландия, Дания и Франция производителите обединяват продукция, ресурси и знания, за да бъдат по-конкурентни на пазара.

В България обаче думата "кооператив" все още често се свързва с миналото, а не с модерна икономическа възможност.

По-добри цени, по-силен достъп до пазара и по-голяма конкурентоспособност. Това са част от предимствата, които държавата вижда в развитието на кооперативите.

Според земеделския министър Пламен Абровски законови пречки за създаването им няма. Големият въпрос е готови ли са производителите да работят заедно. Николай Христов, който е част от семеен бизнес проект за производство и преработка на плодове и зеленчуци, коментира:

"Дали има бъдеще – ние нямаме друго бъдеще. Това е единственият начин, ако искаме да постигаме развитие, растеж и въобще оцеляване на бранша. Специално в сектора на плодовете и зеленчуците аз не виждам друг начин, освен този – сдружаване на стопански принцип между много на брой производители и преработватели, обединени в една цел – реализация на това, което се произвежда".

Но според Николай Христов кооперативът не е просто събиране на производители на едно място. За да работи, е необходима цяла система – от преработката и пакетирането до транспорта и износа.

"Трябва да се създаде подходящата правна рамка, защото в момента е някакъв хаос. След това трябва да има достатъчно финансови стимули и подпомагане. Събират се пет производители и какво се случва оттам нататък? Предлагат това, което са произвели. То трябва някъде да се преработи. За тази преработка стоят още десетина други индустрии – пакетаж, транспорт, счетоводство. Много са детайлите, които трябва да ги има".

Един от примерите, които производителят дава, е с кайсиите. България често има добра реколта, но липсва организация за реализацията ѝ на големите пазари.

"Всяка година се печем на един и същ проблем. Тази година пак много кайсии. Имали сме години, когато цяла Европа беше с много нисък добив, а при нас беше залято с кайсии. Купувачи дойдоха от цяла Европа, имаше огромен интерес, но ние нищо не можахме да направим като реален износ, защото не сме готови – нямаме бази, нямаме организация".

Според него освен организацията, трябва да се промени и начинът на мислене на самите производители.

"Ако говорим за коопериране, на първо място трябва да бъде сменен донякъде манталитетът. Това доброволно няма да се промени. Обстоятелствата ще накарат хората да мислят по различен начин, включително и финансовите стимули".

Казва още, че браншовите организации трябва да променят начина си на работа.

"Браншовите организации са подходяща платформа за дискусии, търсене на решения и представителство пред властта. Но на оперативно ниво трябва да има професионален мениджмънт. Не може всичко да бъде само на идеен принцип".

Реалният шанс е в по-малки местни обединения – между производители от един район.

"Аз не виждам как можем директно да скочим на големи кооперативи. По-лесно ще бъде с по-малки. Пет села могат да направят един такъв субект. Могат всеки ден да правят по един камион продукция. Това вече е различен разговор с пазара".

Кооперативите в Европа отдавна са доказан модел – не като връщане към миналото, а като начин малките производители да бъдат по-силни на пазара.

В България обаче остава голямото предизвикателство – да бъде преодоляно недоверието и да се изгради култура на партньорство.

Защото добрата реколта сама по себе си не гарантира успех – ако няма организация, пазар и хора, които да работят заедно.

Целия репортаж на Незабравка Кирова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.