Правата на хората с увреждания и ролята на КЗД

Доближава ли се България до "достъпна държава", или все още хората с увреждания ежедневно водят битка за елементарни права? Кое е най-честото нарушение, с което се сблъскват хората с увреждания – архитектурна недостъпност, отказ на услуги или нещо друго? Стана ли България по-толерантна към хората с увреждания, или за тях все още е трудно не само да намерят работа тук, но и да получат адекватно лечение?

КЗД провежда безсрочна кампания "Достъпна България". Тя е насочена към хора с двигателни увреждания, и към хора със зрителни увреждания – под мотото "Стъпвай смело". Каква е визията на КЗД?

Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация, коментира темата в "Законът и Темида":

"Действително България се придвижва напред, но извървеният път все още не е достатъчен, за да кажем, че битката е спечелена. Като председател на Комисията за защита от дискриминация, виждам ситуацията като процес на една постоянна трансформация. Да, постигнат е напредък и вече можем да говорим за една повишена чувствителност на обществото и на институциите по темата за достъпността.

Кампанията ни "Достъпна България" в 9-годишния си живот извади наяве редица нарушения. КЗД и към момента налага санкции на институции, ползватели на обществено значими сгради. За съжаление обаче за много граждани денят започва с препятствия – високи бордюри, липса на рампи, неработещи асансьори… Все още се сблъскваме с едно формално изпълнение, "отбиване на номера" и често опасни за ползване съоръжения.

Но можем да заключим, че България вече е на едно много по-близко до европейските стандарти ниво. Но докато дори един човек с увреждане води битка за достъпа до учебно заведение, до аптека, до обществено значима сграда, предоставяща услуги, нашата работа не е приключила. Кампанията е безсрочна и именно защото промяната на средата и на манталитета изискват непрекъснат натиск да се изпълнят законовите изисквания, нашата работа не е приключила в тази посока."

Статистиката на КЗД посочва, че архитектурната недостъпност е безспорен лидер в нарушенията. Свидетели сме на липса на достъп до ключови институции. Има оплаквания и по отношение на достъпността в болнични заведения. Недостъпна е и самата градска среда и уличната инфраструктура.

Откроява се и дискриминацията при упражняването на правото на труд. Работодателите често отказват работа на хората с увреждания – било поради предразсъдъци, било поради това, че трябва да инвестират в адаптирането на работните места.

Може да бъде посочен като нарушение и т.нар. "скрит отказ от услуга". Институционалната среда изостава сериозно. При липса на достъп до дадена сграда лицето с нарушения няма как да получи и услугата. При насочване на хората с увреждания да подават документи онлайн, без да се отчита, че дигиталната среда също често е недостъпна за хората с увреждания. КЗД, освен жалбите и сигналите, има правомощия и прави проверки на място. И когато установи недостъпна среда, се самосезира и налага санкции срещу бариерите за упражняване на основните човешки права.

В сферата на здравеопазването хората с увреждания често се сблъскват с тромавата система на ТЕЛК комисиите – забавят се решенията, липсват адекватни клинични пътеки за рахабилитация, помощни средства... Намирането на адекватно и навременно лечение у нас става трудно, което принуждава много семейства сами да организират дарителски кампании в медии и социални мрежи.

КЗД внесе годишен доклад в Народното събрание във връзка с председателствания от Елка Божова Съвет за наблюдение на хората с увреждания. Какво съдържа този доклад? Има ли комуникационна стратегия за Съвета, така че да се съобразяват още повече с него?

Как изглежда една справедлива държава през очите на човек с увреждане?

Целия разговор на Анелия Торошанова с Елка Божова можете да чуете в звуковия файл.