Д-р Георги Савов: Мозъкът пази нашето равновесие

Способността ни да се движим, да пазим равновесие и да координираме движенията си е естествена функция на нашето тяло. Правим това, без да се замисляме и вършим обичайните си дейности като нещо нормално и безпрепятствено. Зад всичко това стои една добре работеща вестибуларна система, която ни осигурява доброто качество на живот, което имаме.

Когато работата на вестибуларния апарат бъде нарушена, това се проявява с изключителен дискомфорт. Той се изразява ясно със загуба на равновесие, замаяност, световъртеж, нарушен слух, шум в ушите и лоша ориентация в пространството.

Заболяванията на вестибуларния апарат се диагностицират и лекуват от отоневролозите, които провеждат специализирани тестове и определят лечение.

То води до подобряване и дори до възстановяване на вестибуларните нарушения и връща пациента отново в състояние на координация и баланс.

Нашият гост е д-р Георги Савов, специалист по неврология и отоневрология с близо трийсет години стаж в диагностиката и рехабилитацията на вестибуларните заболявания.

Световъртежът невинаги е проблем на вътрешното ухо. Равновесието е сложна мозъчна функция, а нарушенията могат да бъдат причинени от инфекции, вируси, медикаменти и дори от естественото стареене.

"Замая ми се главата" е едно от най-честите оплаквания, с които хората търсят лекарска помощ. Малцина обаче знаят, че истинският "диригент" на нашето равновесие не е вестибуларният апарат, а мозъкът.

Дългият път до диагнозата

Пътят на пациента обикновено започва от спешния кабинет или личния лекар.

"При остро настъпили тежки състояния първият лекар е този от Спешна помощ. При по-леките случаи пациентите първо търсят личния лекар, след това често посещават специалист по уши, нос и гърло или невролог и едва накрая достигат до отоневролог", поясни д-р Георги Савов.

Това забавяне невинаги е фатално, но често удължава периода, през който човек живее със силен световъртеж, нестабилност и страх от движение.

Равновесието не се пази от ухото, а от мозъка

Една от най-разпространените заблуди е, че вестибуларният апарат сам "пази" равновесието.

Истината е далеч по-сложна.

"Всъщност този, който пази равновесието, не е вестибуларният апарат, а нашият мозък."

Специалистът обясни, че мозъкът непрекъснато събира информация от три различни системи:

- зрението;
- сетивността на мускулите и ставите;
- вестибуларния апарат във вътрешното ухо.

Именно чрез тази информация мозъкът изпраща сигнали към мускулите на краката и гръбначния стълб, които ни позволяват да стоим изправени, да ходим, да тичаме и да пазим равновесие.

"Вестибуларният апарат е един своеобразен датчик, който отчита движението на главата в пространството и изпраща информация към мозъка."

Каква е връзката между слуха и равновесието?

Слухът и вестибуларният апарат се намират в една и съща част на вътрешното ухо и имат общ ембрионален произход.

Затова при някои заболявания могат да бъдат засегнати едновременно.

"Често се случва да пострадат и слухът, и вестибуларният апарат, но е възможно да бъде увреден само единият."

Именно поради тази причина някои пациенти имат световъртеж без загуба на слух, а други - обратното.

Какво уврежда вестибуларния апарат?

Причините са многобройни и се различават според възрастта.

Сред най-честите са:

- вирусни инфекции;
- автоимунни заболявания;
- интоксикации;
- странични ефекти от медикаменти;
- възрастови дегенеративни промени;
- нарушения в кръвоснабдяването.

"Често вестибуларният апарат е атакуван от вируси, инфекции и автоимунни процеси, които могат да доведат до остро или постепенно хронично увреждане."

При някои хора кризата настъпва внезапно.

"Може да се събудите една сутрин със силен световъртеж и да не можете да станете от леглото."

При други заболяването се развива постепенно.

Появява се нестабилност при ходене, размазване на образите при движение и усещане, че светът "подскача" пред очите.

Когато вирусите атакуват вътрешното ухо

Една от честите диагнози е "вестибуларният невронит".

Това не е възпаление на средното ухо.

"Възпалението на средното ухо се нарича отит. Когато възпалението засегне вестибуларната част на вътрешното ухо, говорим за вестибуларен невронит."

Ако възпалението обхване едновременно и слуховата система, диагнозата вече е "лабиринтит".

Може ли един грип да предизвика световъртеж?

Отговорът е категорично "да".

"Грипът може директно да увреди вътрешното ухо."

Но има и втори механизъм.

Обикновената вирусна инфекция отслабва имунната система, което позволява активиране на латентни вируси, най-често от групата на херпесните.

"Една простуда може да бъде отключващ фактор за развитие на вестибуларен невронит."

Специалистът напомня, че COVID-19 също е оставил своя отпечатък.

"Ковидът също причиняваше директни увреждания на вестибуларната система."

Не е само световъртеж

Последиците от нарушенията във вестибуларния апарат далеч не се изчерпват със замайването.

Пациентите често се оплакват от:

- затруднена концентрация;
- нарушения в паметта;
- бърза умора;
- чувство за несигурност при движение;
- тревожност.

"След остро едностранно увреждане хората с месеци се чувстват замаяни, нестабилни и се оплакват от трудна концентрация и по-трудно запаметяване."

Възрастта увеличава риска

С напредването на възрастта рискът от нарушения във вестибуларната система значително нараства.

"След средна възраст честотата на тези проблеми се увеличава приблизително с около 10% за всяка следваща декада."

При хората над 70-80 години между една пета и една трета страдат от постоянни нарушения на равновесието.

Това значително увеличава риска от падания, счупвания и тежки травми.

Лекарствата също могат да бъдат причина

Не всички световъртежи са следствие на заболяване.

Понякога виновни са медикаментите.

"Някои широко използвани лекарства имат токсично действие върху вестибуларния апарат или слуховия нерв."

При възрастните хора допълнителен проблем е приемът на лекарства за високо кръвно налягане.

Намаляването на кръвното налягане, особено при рязко изправяне, често води до т.нар. ортостатична замаяност и нестабилност.

Световъртежът не бива да се подценява

Специалистите са категорични, че замайването не е заболяване, а симптом, който може да има десетки различни причини.

Затова продължителният или силен световъртеж никога не трябва да се приема като "нормален за възрастта".

Навременната консултация с отоневролог може да помогне не само за поставяне на точната диагноза, но и за предотвратяване на падания, хронична нестабилност и трайно влошаване на качеството на живот.

Още в интервюто на Мая Данчева с Д-р Георги Савов в "Нощен Хоризонт".