В Силистра поставят дефибрилатори на обществени места

В Силистра започна инициатива за поставяне на автоматични външни дефибрилатори на обществени места. Първото устройство вече е монтирано в Природо-математическата гимназия "Св. Климент Охридски", а целта е подобни апарати да бъдат поставени в училища, обществени сгради и места с голям човекопоток. Защо всяка минута е решаваща при внезапен сърдечен арест и готово ли е обществото да използва подобни устройства?

Инициатор на проекта е инвазивният кардиолог от МБАЛ – Силистра д-р Георги Личев. Идеята е в в града да бъдат разположени между осем и десет подобни устройства на места с голямо обществено значение.

Според лекаря подобна инициатива отдавна е част от разговорите в кардиологичните среди, но едва наскоро законодателството е позволило дефибрилаторите да бъдат използвани и от хора без медицинско образование.

"Законът до март 2026 година не позволяваше на немедицински лица да използват медицински устройства. С промяна в законодателството това вече е възможно и отпадна една от основните пречки подобни устройства да бъдат поставяни на обществени места и използвани от гражданите."

Причината за кампанията е тревожната статистика при случаите на внезапен сърдечен арест. Медицината определя първите минути след инцидента като решаващи за оцеляването на пациента.

"Тези устройства са важни, защото спасяването на човешкия живот при сърдечен арест се осъществява между третата и петата минута. След петата минута рязко се повишава смъртността. Спешната помощ няма как да осигури линейка за три-пет минути. Когато такива устройства са поставени на места с голям човекопоток и хората са обучени да ги използват, вместо около 10 процента, могат да бъдат спасени между 40 и 70 процента от пострадалите."

Автоматичният външен дефибрилатор е създаден така, че да може да бъде използван от всеки човек. Устройството дава гласови инструкции и само преценява дали пациентът има нужда от електрошок.

Д-р Енчо Василев, ръководител на Центъра за спешна медицинска помощ в Силистра, също подкрепя инициативата.

"Те могат да бъдат изключително полезни както за хората, така и за екипите, които оказват спешна медицинска помощ. Важни са първите няколко минути. Ако те бъдат загубени, дори и най-специализираният екип трудно може да навакса пропуснатото време."

Лекарите са категорични, че поставянето на апаратурата трябва да бъде съпроводено и с обучение на хората. Именно затова първият дефибрилатор е монтиран в училище, където учители и ученици вече са преминали инструктаж.

"Необходими са повече познания, повече интерес и повече здравна култура. Хората трябва да познават тези устройства и да имат желание да помогнат. Това са доказани практики по света и няма спор за тяхната полза."

Според д-р Георги Личев България все още изостава сериозно в изграждането на подобна мрежа. По неофициални данни в страната има около хиляда автоматични дефибрилатора, докато в Дания – държава със сходно население – те са около 25 хиляди.

"В България се твърди, че има около хиляда такива устройства. За сравнение – в Дания със същото население са около 25 хиляди. Тоест ние сме назад с повече от 24 хиляди устройства. Предстои много работа – те трябва да бъдат регистрирани, хората да знаят къде се намират и как да ги използват."

Освен поставянето на дефибрилатори, кампанията има и друга цел – повече здравна просвета сред младите хора. По думите на кардиолога именно училището е мястото, където трябва да започне обучението по първа помощ и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания.

"Когато научим децата за рисковите фактори и за сърдечните заболявания, след 15 години ще берем плодовете на това. Ако не влезем в училищата и не говорим за здравословен начин на живот, нищо няма да променим."

След успешното реализиране на първата дарителска кампания вече се набират средства за следващите устройства. Намерението е в Силистра да бъде изградена цяла мрежа от автоматични външни дефибрилатори, които да осигурят бърза реакция при спешни състояния.

Един дефибрилатор не може да замени лекаря или линейката. Но може да осигури най-ценното – време. А когато сърцето спре внезапно, именно няколко минути често решават дали един човешки живот ще бъде спасен.

Репортаж на Незабравка Кирова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.