"Януари" и загадката, която не бива да бъде разгадана

На 30 юни спектакълът "Януари" на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград гостува на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" в София. Повече от половин век след написването си пиесата на Йордан Радичков продължава да тревожи, да привлича и да отказва да бъде обяснена докрай. Наричана зимна поема, притча или митологична карта на българската душевност, "Януари" остава текст, който не предлага отговори, а поставя въпроси за човека пред лицето на неизвестното.

"Предимството на театъра е, че той винаги е тук и сега", казва режисьорът проф. Пламен Марков в разговор за "Артефир"

Според него дори когато театърът разказва "стари истории", съвременната публика неизбежно ги пречупва през собствените си страхове, опит и време. Именно затова режисьорът е избрал да не натоварва текста с изкуствено осъвременяване, а да се вслуша в него.

"Опитали сме се да чуем пиесата", казва още проф. Марков.

В центъра на неговия прочит стои не толкова фолклорната образност, колкото онова чувство за необяснимост, което пронизва света на Радичков.

"Светът продължава да бъде необясним, продължава да бъде енигма", отбелязва режисьорът.

И добавя, че задачата на театъра не е "да реши цялата кръстословица", а да съхрани усещането за тайна. Защото животът рядко предлага окончателни решения, а колкото повече човек се стреми да подреди света около себе си, толкова повече той го изненадва.

В спектакъла този пласт е развит чрез интерес към народните митове и вярвания, които са важна част от Радичковата вселена. Но целта не е загадъчното да бъде обяснено, напротив.

"Опитахме се да материализираме тези странни и чудни неща, без да ги обясняваме", обяснява Пламен Марков.

Особен избор в тази постановка е актьорският състав. Вместо традиционния подход, при който "Януари" често се поставя с по-зрели изпълнители, тук историята е поверена на млади актьори. Според режисьора именно те придават нова енергия на текста:

Когато го правят млади хора, които продължават да откриват света, това е особено предизвикателство.

Режисьорът е категоричен, че днес трудността при прочита на Радичков не идва от фолклора.

"В центъра на фолклора е човекът – неговите страхове и вярвания", подчертава той.

По-сложен е преводът на конкретното време, в което е написана пиесата – социалистическа България със своите битови и културни кодове, които вече не са непосредствено разпознаваеми за младите поколения.

Сценографията и костюмите на Мира Каланова и музиката на Калин Николов изграждат не просто атмосфера, а цялостен сценичен образ. По думите на режисьора те са част от единен творчески организъм, в който всеки елемент служи на общата идея. Постановката е създадена с дългогодишни съмишленици и, както признава проф. Пламен Марков, с много лична отдаденост.

Една от големите теми на Радичков обаче си остава човешкият страх. Днес, смята режисьорът, живеем във време, в което шумно демонстрираме увереност и категоричност, но всъщност сме все по-несигурни.

"Колкото повече знаем, толкова по-малко знаем", припомня проф. Марков.

Именно в това смирение пред необяснимото той открива една от най-важните поуки на Радичков.

"Не искахме да даваме разгадки, искахме загадката да съществува", обобщава режисьорът.

Навярно затова "Януари" остава съвременна пиеса – не защото отговаря на въпросите на нашето време, а защото продължава да ни напомня, че не всичко в човека и света подлежи на обяснение.

Целия разговор на Таня Димова с проф. Пламен Марков чуйте в звуковия файл.