Книгата като спасение и смисъл

Във втората част от разговорите, посветени на "Фестивала на българската книга" в Брюксел, ще ви срещнем с преводача Крум Крумов, който представи впечатляващия си труд по романа "Книгите на Яков" от Олга Токарчук.

Дипломатът и автор Деметра Дулева ще ни разкаже повече за книгата "Авеню Версай".

Ще се срещнете и с литературните клубове, които обсъждат български книги в Брюксел, както и с Младенка Тодорова – един от най-отдадените доброволци на фестивала. 

"Езикът остава последната и най-силна връзка с родината"

За Деметра Дулева фестивалите извън България имат значение далеч отвъд литературните срещи.

"Има една друга България, която живее извън родината. Освен че пази българския език и традиции, тя продължава да твори на български. Тези фестивали са връзката между авторите и българите зад граница."

Според нея именно книгите съхраняват принадлежността.

"Хората, с които разговарям, най-често казват, че най-много им липсват книгите на български. Езикът остава последната и най-силна връзка с родината."

Дулева, която вече десет години живее в Париж, признава, че именно животът във френската столица е вдъхновил романите ѝ.

"Не търсих Париж като вдъхновение. Просто започнах да живея там и градът сам ми се разкри. Най-много ме впечатлява нестихващият дебат - непрекъснатият обмен на идеи, които движат обществото напред."

Пандемията като литературна лаборатория

Романът "Авеню Версай" започва да се ражда по време на локдауна.

"Останах сама в един затворен Париж. Чувах само собствените си стъпки и собственото си дишане. Това те принуждава да се срещнеш със себе си. Поставих героите си в същата лабораторна ситуация - когато всичко второстепенно отпада и остава само човекът и неговата най-дълбока истина."

Фестивалът расте заедно с българската общност

Дулева е участник във фестивала още от първите му издания и вижда как той постепенно се превръща в общностно събитие.

"Вече участват училища, посолството, културни организации, фолклорни състави. Това се превърна в място, което събира всички българи в Белгия около книгата."

"Книгите на Яков" - роман, който не се чете, а се преживява

Един от най-очакваните гости беше преводачът Крум Крумов, който разказа за почти двегодишната работа по превода на монументалния роман на Олга Токарчук.

"Започнах превода в началото на януари и го завърших почти две години по-късно. Имаше месеци, в които не правех нищо друго освен да превеждам."

Заедно с редактора си те дори прочитат целия роман на глас.

"Искахме да напипаме ритъма на текста. Това беше изключително важна част от работата."

"Тази книга не е страшна. Тя е космос."

Макар романът да разделя читателите в Полша, в България реакцията е различна.

"За мен най-голямата награда е, че българските читатели приеха книгата толкова добре."

Крумов признава, че мнозина се страхуват от обема на романа.

"Имам чувството, че някои хора се страхуват да започнат тази книга. А всъщност тя не е страшна. Тя е просто един космос."

Олга Токарчук и историята, която не можеше да остане неразказана

По думите на преводача романът не е просто биография на Яков Франк, а мащабен разказ за Европа, религията, идентичността и човешката природа.

"Яков Франк никога не говори директно в романа. За него говорят останалите. Именно това показва колко различни могат да бъдат истините за един човек."

Доказателство, че българите четат

И двамата събеседници са категорични, че интересът към книгите не намалява.

"Фактът, че този фестивал вече осем години се развива и привлича все повече хора, е най-доброто доказателство, че българите четат", убедена е Деметра Дулева.

А Крум Крумов допълва:

"Това е добра новина за българската литература. Читателите съществуват. Те търсят големите книги и са готови да се срещнат с трудните истории."

Фестивалът на българската книга в Брюксел за пореден път показа, че независимо къде живеят, българите продължават да носят езика, литературата и паметта със себе си. А книгите остават онова място, където разстоянията между държавите изчезват.


Още чуйте в звуковия файл.