Художниците на стара София и кварталът, който ги събра

Една София, която вече трудно можем да видим, но все още можем да усетим – София на ателиетата, тихите улици, градините, разговорите за изкуство и хората, които не просто са живели в града, а са му дали лице и дух. Нея откриваме в новата книга на Виктор Топалов "Кварталът на художниците" – част от голямото пътешествие на "Бохемска София", която споделя общо книжно тяло с "Кварталът на артистите" на Никол Вълчева.

Ако Никол Вълчева ни повежда из особения свят около площад "Журналист", където животът и изкуството са били неразделни, то Виктор Топалов отвежда читателите в друг творчески остров на столицата – пространството между улиците "Гурко", "Шести септември", булевард "Васил Левски" и Перловската река, където са живели и работили Александър Божинов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Ярослав Вешин, Никола Танев и още десетки художници, скулптори и хора на духа.

Това не е книга с адреси и биографични справки. Това е опит да бъде възстановена атмосферата на един квартал, в който творчеството е било начин на живот.

Както и в предишните книги на "Бохемска София", началото е поставено от личните истории. В случая проучването тръгва от спомените на Александър Божинов и Никола Танев. Постепенно около техните разкази започват да се появяват нови имена, нови адреси и нови връзки, докато не се оформя цяла културна карта на София от първата половина на ХХ век. Така възниква и самият "квартал на художниците" – място, което никога не е съществувало като административна единица, но е съществувало като общност.

Сред най-интересните открития за автора е начинът, по който тези творци са обитавали пространствата си. За разлика от писателите и артистите, чието творчество често остава скрито зад вратите на дома, художниците и скулпторите превръщат ателиетата си в естествено продължение на своя живот. Именно там се провеждат срещи, интервюта, разговори и събирания. А описанията, оставени от журналистите на времето, позволяват днес да надникнем в тези пространства.

Особено силно впечатление на Виктор Топалов прави любовта към българското, която открива в домовете на някои от най-известните ни творци. Александър Божинов и Никола Танев, хора с европейска известност и международни контакти, обзавеждат домовете си със стари български мебели, тъкани и предмети. За тях именно те носят красотата и паметта, които заслужават място в един дом.

Любопитен е и един от парадоксите на книгата. Макар днес да сме склонни да възприемаме стара София като естествено вдъхновение за художниците, много от тях търсят творческия импулс извън града – в планината, в селата или в старите възрожденски градове. Малцина са тези, които успяват да видят художествения потенциал на модернизиращата се столица. Сред тях е Никола Петров, чиито картини съхраняват образа на София в един от най-важните моменти от нейното преобразяване в европейски град.

В "Какво се случва" това естествено доведе до разговор за начина, по който гледаме на миналото. Според Виктор Топалов често идеализираме времето на творците, за които разказваме днес. Самите те обаче невинаги са възприемали епохата си като златна. В спомени, интервюта и лична кореспонденция нерядко се срещат мнения за липсата на култура, за неразбирането на обществото или за трудностите на ежедневието.

"Нашите любими герои са имали същите проблеми, с които се сблъскваме и ние", отбелязва Топалов.

Зад големите имена стоят хора, които се тревожат за доходите си, изплащат заеми, борят се със здравословни проблеми и често не получават признанието, което днес им отдаваме без колебание.

Именно затова една от най-важните цели на книгата е да покаже човешката страна на тези личности. Не само като автори на шедьоври, а като хора със своите съмнения, приятелства, разочарования и надежди.

Виктор Топалов формулира и най-важното послание на своето изследване. Макар книгата да разказва за къщи, улици и ателиета, нейният истински предмет не са сградите. По-важни са историите и хората.

"Не всичко е започнало от нас", казва той.

Затова и паметта на града не се измерва единствено с оцелелите фасади. Тя живее в разказите за хората, които са вървели по същите улици, създавали са изкуство, спорили са за бъдещето и са оставили следа, която продължава да оформя културния образ на София и днес.

Тъкмо тази жива връзка между минало и настояще прави "Кварталът на художниците" не просто книга за стара София, а книга за смисъла да познаваме хората, които са били тук преди нас. Защото градът помни най-дълго именно чрез тях.

Целия разговор на Таня Димова с Виктор Топалов чуйте в звуковия файл.