Интервю
Проф. Р. Джоунс: Журналистиката все още се смята за забавна работа
Интервю с проф. Ричард Джоунс
четвъртък 25 юни 2026 12:30
четвъртък, 25 юни 2026, 12:30
Ричард Джоунс
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
Само преди дни хиляди чехи излязоха на протест в Прага срещу промените във финансирането на обществените медии, предлагани от правителството. Кабинетът на Андрей Бабиш планира мащабна реформа на системата за финансиране на обществените медии. Според критиците на реформата, замислена от Бабиш, тя намалява финансирането и проправя път за политическа намеса.
Чешкото правителство възнамерява да премахне таксите за лиценз, които са основният източник на финансиране на обществените телевизия и радио там. То твърди, че повечето граждани не искат да плащат тези такси, които се събират от домакинства и фирми. Вместо това се предвижда финансиране на обществените медии от държавния бюджет. Критиците обаче казват, че това би било удар по тяхната независимост.
Този случай отново изважда на преден план разговора за финансирането на обществените медии - разговор, който трябва да се води по принцип и да е в контекста на бъдещето на медиите изобщо.
Интервю с проф. Ричард Джоунс - директор на медийния факултет в университета на Солфорд, Великобритания.
"Казвам се Ричард Джоунс. Аз съм директор на Факултета по медии, кино, журналистика, политика и история в Университета на Солфорд. Това е доста дълго наименование за тази длъжност. Но това е, защото има четири различни предмета в моя отдел и това е много голям отдел. В университета учат 2 000 студента, които посещават различни курсове във всички специалности. Имам 80 академични служители. Истинска смесица от хора. Някои от тях са изцяло преподаватели, които преподават определени предмети. Други пък са повече практици и техните часове са практически ориентирани с примери от индустрията, които използват в тяхното преподаване. Опитът ми е от британската медийна индустрия. Предимно в електронните медии - "Скай Нюз" - където работех зад кадър. Между другото първата ми работа в телевизия, докато работех в "Скай Нюз", беше да правя графиките в долната част на екрана - местата, където се слагат надписите и нещата, които "изкачат" и въвеждат зрителите в извънредните новини. Трябваше да пиша в реално време. Доста стресово беше и една от най-трудните работи, която съм правил, защото трябваше всяка новина да се синтезира с до около 7 думи, без да има грешки. Също така съм работил и в радио. А после започнах да преподавам в университети. Направих и новинарски уебсайт в едно градче във Великобритания. Това се случи във времето, в което започна кризата във вестниците. Това привлече вниманието към мен и затова се заех с преподаването в университети. Изкарах десет години, работейки с университета на Хъдърсфилд в Северна Англия, работих и в университета на Солфорд през последните 3 години - много добро място за работа е Солфорд. Преди време британските медии решиха да създадат централизирано място за медии в Солфорд. Това го направиха, защото, за разлика от някои от другите държави, Великобритания е много централизирана. Всичките медийни неща се случваха в Лондон. Извън него нямаше нищо. Затова решиха да направят медиен център в Северозападна Англия тук, в Солфорд, Манчестър. И от тогава има голям център на БиБиСи. Доста от БиБиСи програмите се правят тук. Също и другата медийна корпорация - ITV. А и университетът на Солфорд има голяма сграда на това място".
Колко различни са британските медии от останалата европейска медийна индустрия?
"Главният начин, по който британските медии се отличават от другите държави в Европа или целия свят, се състои в това каква е ролята на БиБиСи във Великобритания. Тя е една от най-големите обществени медии. Защо БиБиСи е толкова голяма медия - добър въпрос. Една от причината е историческа. БиБиСи е моделът, по който през 20-те години на XX век бяха организирани публичните медии. БиБиСи е първата медия, за която по онова време правителства и политици мислят как да организират. Модел, който се използва за доста дълго време. БиБиСи създава най-важният модел - шаблон, който да се следва или използва. Това може да бъде обобщено с фразата, използвана от първия директор на БиБиСи, че целта на обществената медия е да информира, да образова и да забавлява - тези три неща. В някои други държави, където има повече частни медии и обществените са по-малки, там виждате повече наблягане на развлекателната част като характерен елемент на цялото медийно пространство. Ролята на БиБиСи е значима и заради финансовата си сила. Във Великобритания всяко домакинство трябва да плаща определена сума - такса за лиценз, за да имаш достъп до програмите ѝ. Това е осигурявало постоянно финансиране пред десетилетията. Другият начин, по който британските медии са по-различни от медиите в Европа, е популярността на радиото. Радиото остава огромна част от британските медийни пространства - в много по-голяма степен от останалите държави в Европа, особено в сутрешно време или в средата на деня радиото доминира много повече от телевизията. И това остава постоянна тенденция, дори и в годините, в които виждаме спад на печатните медии. Живото радио продължава да доминира. То остава важна част от британската медия като популярност, и като част от културата. Другата съществена разлика е националната преса. Вестниците имат репутация на влиятелни и конкурентноспособни медии, силно критични към властта. Има много британски вестници, които се конкурират за новини. Някои от тези събития после се отразяват и от телевизиите. Но тези теми първо са били на страниците на националните вестници".
Какви са спецификите на преподаване на журналистика в университетите във Великобритания?
"Във Великобритания има две акредитационни организации - за електронните и за традиционните медии, макар че те покриват едно и също поле. И така много университетски курсове са акредитирани от едната или от двете организации. Те очакват образование в ценностите на журналистиката, медийното право и етиката например, както и да имат осигурени модерни студиа и комплекси за обучение. Изискват служителите да са наясно с актуалните тенденции в медийната индустрия, както и да има възможност да се създаде цялостна симулация на работния процес в медиите. Това означава, че ако различните курсове постигнат тези стандарти, могат да покрият еднаква основа. И това е една от причините много от университетските курсове да имат еднакво съдържание. Има традиция във Великобритания, за разлика от други държави, където много младежи искат да учат в университет. И това е било нормата - всеки студент да отиде в университет и да остане да се обучава там, на място, в общежитие. Рядкост е студентите да останат да учат близо до дома си. Нещата се променят сега. По финансови причини в момента 1/3 от студентите остават вкъщи и използват транспорт до университета. В някакъв смисъл донякъде е изненадващо, че журналистиката въобще се преподава в университетите. Това не беше така преди.
През 1999 година исках да съм журналист и имаше много малко курсове в различните университети, които ти преподаваха това. Посещавах такъв в Лийдс. Но с напредването на времето много професии изискваха да си завършил в Англия. Правителствата искаха студентите да учат в университетите и имаха цел да накарат 50% от младите хора да следват в университет. Това не е така повече. Тъй като повече студенти започнаха да учат в университетите, университетите поеха ролята да подготвят студенти за различните индустрии. Това в миналото нямаше да се случи по този начин. Ако искаш да учиш журналистика през 1970-те, 1980-те, 1990-те години, беше препоръчително да учиш отделен курс. Може би да те обучат на работа в някой регионален вестник. Тогава така ставаше. Сега студентите учат в университет и след това започват директно работа. И частично това се дължи на факта, че тези вестници и други места за стажуване нямат същия ресурс, който имаха. Те отдадоха тези дейности на университетите. И това е валидно не само за обучението по журналистика, а и за други части на обществото".
Какви са предизвикателствата през журналистиката през призмата на БиБиСи?
"БиБиСи се сблъсква с много предизвикателства в британския обществен живот. Голяма част от причините се коренят в политиката и политическите опоненти. Представители на Консервативната партия, на популистките десни, искат да видят БиБиСи "на колене" или с по-малко влияние. Те смятат БиБиСи за твърде центристка, твърде либерална. Искат БиБиСи да е по-малка, за да може пространството в обществения живот да се запълни с повече частни медии. Има два лагера на критиците. Едните, които не харесват общественото финансиране. Те искат и частно финансиране. Те вероятно смятат, че БиБиСи трябва да се занимава с онези обществени услуги, с които частният бизнес не би се захванал. И също не харесват БиБиСи заради влиянието на новините ѝ. Документалните ѝ продукции често критикуват или разкриват действия на политици. Те не харесват това БиБиСи да има такова голямо влияние дори в сравнение с вестниците, и това я прави мишена на политически опоненти. Всеки плаща за БиБиСи. Тя трябва да прави програми, които са от обществен интерес за широка аудитория и за да може хората да усетят, че получават обратно нещо за дадените пари. Има нещо, което не е често срещано в обществените медии в други държави, а именно че БиБиСи трябва да прави популярни програми, като форматите "Танцувай със звездите". Освен това БиБиСи има не един, а пет оркестъра и те също са част от създаването на класическа музика. Прави програми в полза на изкуството… БиБиСи също прави много новинарски програми в цял свят. И това е още по-видимо във времената на социални мрежи. БиБиСи има и проблеми с финансирането. Телевизионният лиценз е бреме за всяко домакинство - дават по 180 паунда годишно. Но във времената на всякакви платформи за стрийм много хора предпочитат тях и избягват плащането на таксата. Това означава, че БиБиСи е изправено пред бюджетни съкращения. Стойността на тази такса е замразена, инфлацията също е фактор. БиБиСи внася по-малко пари и в същото време е под натиск да работи и в дигиталната сфера, а така остава по-малко финансиране за основните дейности. Примерите за това е орязването на парите при регионалните радиостанции, като те споделят повече програми помежду си. Прави се по-малко радио театър и комедийни предавания".
Защо хора от други области избират да следват журналистика и какво поддържа важността в професията?
"Може би защото журналистиката все още се смята за бляскава и забавна работа. И освен това е професия, квалификация и умение, което дори създаването на съдържание все още не е. Много млади хора все още се интересуват от професията. Този интерес не е изчезнал. И те се интересуват не само да потребяват, но и да го правят. На младите им харесва да правят стриймове, видеа за Ютуб, тиктокове. Вероятно си мислят: какво ли е да направя кариера от това? И журналистиката остава един от най-добрите начини да се квалифицираш за такава кариера. Понякога се шегувам с хората тук, че обучението в университета на Солфорд трябва да се нарича "създаване на съдържание". Но не мисля, че хората ще искат да учат курс с такова заглавие. Хората все още искат да учат журналистика. И може би дори родители и учители в училище виждат как умения от журналистиката са приложими и в други области. Това дава дълбочина, история и качество на такъв тип квалификация. Но, разбира се, че включва умения за създаване на съдържание. Една област, която е много популярна, е спортната журналистика. Това е област, към която интересът расте. Започнахме да предлагаме висше образование по спортна журналистика. Тази учебна година много студенти искат да работят не само в спортната журналистика, но и в по-традиционни сектори като печата, радиото, телевизията или дори да работят вътре в медийни организации, да създават подкасти, да пишат за сайтове, да подържат Ютуб канали, да бъдат наистина креативни. Тези роли наистина остават много по-желани за студенти. Харесва им възможността да са креативни, гъвкавостта на тази професия. Наистина смятам, че журналистиката като квалификация подготвя младите хора за нов тип кариери в медиите".
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!