Румен Гечев за бюджета: Жизненият стандарт е ключът, не дефицитът

В интервю пред БНР бившият министър на икономиката проф. Румен Гечев коментира предложения Бюджет 2026 и актуалното състояние на държавните финанси, като ги съпостави с исторически и международни примери. Той акцентира върху необходимостта от обективност при статистическите сравнения и управлението на разходите.

По думите му редица публични сравнения, включително с кризисната 1996 г., са напълно неуместни. "Сравнението на така наречената десница с 1996 година е малоумно, тъй като нищо общо няма макроикономическата среда... това е шест години агония в държавния сектор, разпад на СИВ, разпад на валутна система", заяви той, подчертавайки различията в икономическата среда.

Професорът постави специален акцент върху жизнения стандарт като основен фактор за политическата стабилност. "Всякакви правителства си отиват при проблеми с жизнения стандарт на хората, които излизат на улицата", каза Гечев.

В същото време той отбеляза, че макроикономическите показатели на България остават относително стабилни на фона на водещи икономики. "Какво се е случило в Япония да има дълг спрямо БВП 260%? Какво се е случило във Франция, че има 6% бюджетен дефицит, 117% дълг. Ние в сравнение с тях сме мечта", даде примери той, като направи паралел с международните нива на дълг и дефицит.

Въпреки това Гечев изрази остро несъгласие с рязкото увеличаване на разходите, особено за администрацията. "Разходите за администрация – милиард и половина растат, което е абсолютно недопустимо. 35% растеж на разходите – това е убийствено и за Франция, и за Италия", коментира икономистът в предаването "Нещо повече".

Той посочи, че част от политическите сили, които днес критикуват дефицита, всъщност са подкрепили увеличението на разходите:

"Те, които гласуваха това драматично увеличение на бюджетните разходи, сега правят критики... Което и правителство да управлява, не може да промени внезапно възникналите огромни разходи бюджетни", отбеляза Гечев.

В допълнение припомни, че заедно с други икономисти е сигнализирал европейските институции за подавани некоректни данни за икономическите показатели:

"Имаше трима икономисти (Гечев, Сарийски, Христов), които написаха до съда в Люксембург на ЕС, че правителството на господин Желязков, БНБ и НСИ очевидно лъжат съзнателно Евростат и Еврокомисията", посочи той.

"Тези хора излъгаха, че сме в рамките на критериите от Маастрихт, а сега критикуват. Целият свят разбра, че правителството на Желязков, Пеевски и Борисов излъга най-нагло българския народ и ЕС", подчерта Румен Гечев.

"Те ни направиха фалшиви членове на еврозоната. Световната икономическа наука е описала, че когато една слабо развита страна влиза неподготвена в обща валутна зона, тя понася допълнителни тежести".

По отношение на ситуацията с финансите и другаде в Европа Гечев отбеляза, че редица държави системно нарушават правилата, без да търпят санкции. "Десет страни от Евросъюза... между 10 и 15 страни от 20 години са в нарушение на рамките на Евросъюза за бюджетен дефицит и дълг... Как ще ни наказват? Те не са наказали до момента никого", заяви той.

В същото време предупреди, че подобни сравнения не бива да водят до самоуспокоение. "Мащабите са различни, но икономистите работят с проценти... Нашето положение е тревожно. Ние по никакъв начин не бива да се успокояваме", подчерта Гечев.

Според него обаче прекомерният фокус върху статистическите показатели измества вниманието от реалния живот на хората. "Има един показател, който се нарича жизнен стандарт... И когато на един народ му се влошава жизнен стандарт, какво от това, че дефицитът е 2,7 или 1,3?", попита проф. Гечев и даде примери.

"Но ние трябва да бъдем много внимателни. САЩ от Втората световна война насам имат само 4 години бюджетен излишък, а в момента са с 6% дефицит и 130% дълг. Икономистите работят с проценти. Нашето положение е тревожно и не бива да се успокояваме. Очакваме с нетърпение какви проектозакони в данъчната сфера ще направи новото правителство за 2027 година... Проблемът в България е, че се подхвърлят отделни абсурдни числа, например че бюджетът трябва да е балансиран. Хаити е една от най-бедните страни с излишък от 7%, Афганистан също е в излишък. Екваториална Гвинея е с 3%. Върху фискалната политика се гледа чрез цяла система от показатели, а най-важният е жизненият стандарт. Какво от това, че дефицитът е нисък, ако жизненият стандарт се влошава?" – попита риторично икономистът.

В тази връзка професорът предложи конкретни мерки за увеличаване на приходите в бюджета чрез по-активно управление на държавните активи. "Държавата има 30% от акциите на Български морски флот... той (собственикът) не е платил и една стотинка дивиденти на държавата... Ето ви още 100-200 милиона", заяви Гечев, като посочи също, че и Първа инвестиционна банка следва да върне държавната подкрепа за капитала си.

В заключение той постави акцент върху необходимостта от по-строг контрол и прозрачност при бъдещите бюджетни разходи, особено в частта за инвестиции:

"Трябва да разграждаме олигархичния модел. Българските граждани и икономисти ще следим много внимателно проектобюджета за 2027-а година. Няма извинение за това, че не се съкращава администрацията. Искаме да видим новите политики на правителството в бюджета. Най-важният показател са капиталовите разходи и правителството трябва да каже точно за какво ще бъдат използвани те", настоя проф. Румен Гечев.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.