Чужденци и местни в българското село

Да заминеш или да се завърнеш вече не е основният въпрос на съвременността. Хората са все по-мобилни, а изборът къде и как да живееш все по-широк. На този фон проектът "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации" изследва различните тенденции, свързани с българските села през последните години. В "Какво се случва" разговаряме с гл. ас. Десислава Пилева, ръководител на проекта и гл. ас. Ивайло Марков, от Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

"Хората по своята същност са мобилни, дори домът им да стане на село, те не скъсват връзките с други населени места. Понякога работата им е свързана с няколко населени места и нищо не е еднопосочно" – казва Десислава Пилева.

Според Ивайло Марков изминалата Международна конференция по темата показва, че процесите на миграция са сходни в различните държави, но със своите специфики.

 "Ние не трябва да мислим града и селото като контрапункт. Много лесно е да ги противопоставим, но те са свързани. Има села, които официално са без нито един жител, но всъщност сега там текат ремонтни дейности на стари къщи, строителство. Хората просто не са регистрирани там" – казва той

"Грешна е представата, че хората отиват на село, защото там е по-евтино. Много често хората, за да могат да си позволят да живеят на село, трябва да са добре финансово" – казва Десислава Пилева.

Британските и германските пенсионери съставляват най-голямата част от новите заселници по българските села. Но големият пик на британците поотмина, отчитат изследователите.

"В Добруджа има най-много немски заселници – казва Ивайло Марков – В района на Шабленско пък има доста нови такива от Централна Европа – Полша и Чехия."

До септември месец в Националния етнографски музей в София може да бъде разгледана и изложбата "Да се преместиш на село", която е визуална част от същия проект и показва истории на заселили се чужденци в различни части на България.

Целия разговор на Мариана Ганчева с гл. ас. Десислава Пилева и гл. ас. Ивайло Марков може да чуете в звуковия файл.