България има геоложки потенциал и трябва да го използва

Групата на най-развитите страни в света Г-7 обяви, че поема ход към подсигуряване на своята независимост от Китай по отношение на добива и преработката на т.нар. редкоземни елементи и критични суровини и това представлява златен шанс за България. Страната ни има геоложки потенциал, който трябва да използва, за да стане част от веригата на доставки на тези елементи, без които технологичното бъдеще е невъзможно. Това заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. Стефан Велев от Геолого-географския факултет на Софийския университет.

"Аз преподавам в катедра "Минерология, петрология и полезни изкопаеми" в СУ "Климент Охридски". Имам опит както от научната, така и от добивната , икономическа част на полезните изкопаеми повече от 20 години. България като територия се разполага в една зона от Балканския полуостров, която изобилства от разнообразни полезни изкопаеми. Казвам, че изобилства и не преувеличавам, друг е въпроса на техните концентрации са икономически изгодни за добив. Дефиницията за полезно изкопаемо е да има достатъчно съдържание, да може да бъде добито и продадено, т.е. да има плюс а финала. Защо България да бъде без минна индустрия, като страната ни може да стане част от тази верига, която е свързана с оценката, добива, преработката  и извличането на ресурси, особено тези за които говорим в последните години – стратегически и критични ресурси. Реално страната ни има такива възможности, защото, от една страна, стои този геоложки потенциал, а ,от друга страна, стоят традициите на България в минната индустрия, и не на последно място има геолози и учени, които имат достатъчния капацитет да направят тази стъпка. Ние можем да бъде от началото до края на процеса – от търсенето, проучването през добива и реализацията. Важно е обаче за коя суровина говорим.

У нас съществуват остатъчни запаси от мед, олово, цинк, манган, графит и барит, като всички те са в списъка на критичните и стратегически суровини. При тях етапът на проучването може да бъде пропуснат, защото разполагаме с информация къде се намират и до известна степен са изчислени и наличните запаси. Докато при редкоземните полезни изкопаеми, където се включват литий, германий, галият и други, при тях процесът трябва да започне от самото начало- проучване, наличност и евентуален добив. За това говорим за една стратегия, която държавата ни трябва да формира. Аз лично бих я разделил на две – на елементи, за които имаме ресурси и запаси, за които трябва да се направи преоценка. Другите елементи са тези, за които трябва да трупаме знания.

България разполага с научния капацитет и не е трудно да се съберем с управляващите и да се постави началото на такава стратегия. Преди години зелената сделка бе представена като нещо, в което хората бе лесно да повярват. Мина време и ние започнахме да трупаме доказателства в частичната илюзия в тази зелена сделка. Измести се фокусът от едни суровини към други. Тя е една от причините за съществуването сега на списък с критични и стратегически суровини. България трябва да си направи сметката от гледна точка на това с какво разполага като ресурси и това ще ни помогне да решим къде можем да се позиционираме при природните ни дадености на световната карта", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Стефан Велев.

Целият разговор на Ани Костова със Стефан Велев можете да чуете в звуковия файл