Израел в шок от сделката на САЩ с Иран

За да спечели задаващите се наесен парламентарни избори в Израел, Бенямин Нетаняху ще трябва за пореден път да затвърждава репутацията си на политически Худини, който винаги се измъква от неблагоприятни за него ситуации и задържа властта.

В такава ситуация обаче никога не е бил. Вместо да манипулира както си иска политиката на Вашингтон към Иран, сега е принуден да я приеме. А сделката на Тръмп далеч не гарантира интересите на Израел. Тепърва ще се види.

Цар Биби е като в менгеме. Ако се изтегли от Ливан, ще страда под ударите на вътрешната опозиция. Ако ескалира отново, ще се сблъска челно с Тръмп.

Снощи беше подписано рамково споразумение между Израел и ливанското правителство за траен мир между двете страни. То предвижда пълно израелско изтегляне от Южен Ливан и разоръжаване на "Хизбулла". Групировката обаче отхвърля споразумението.

Точно такова развитие предвиди по-рано вчера Майкъл Милщайн - полковник от резерва на израелското военно разузнаване и анализатор от Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" в Тел Авив - в интервю за "Събота 150".

 

"Много по-малко, отколкото допреди седмица. Тогава Доналд Тръмп можеше едва ли не да е кандидат за премиер на Израел, ако имаше право да участва. И то най-силният кандидат! Но сега вече... Е, хората тук не го мразят, не мразят и Съединените щати, но са изпълнени с разочарование. Шокът е голям, защото до миналата седмица имаше усещане за обща визия и общи цели и че сме 100 процента координирани в действията си.

 

А днес усещаме на гърба си непредсказуемостта на Доналд Тръмп, защото той промени драстично своя подход. Този подход не просто е различен от израелския - той противоречи на националните интереси на Израел. Ето, вчера чух Тръмп да нарича Иран "много позитивна държава", която може да е приятел на Съединените щати. А предния ден Джей Ди Ванс говореше за срещи на офицери от Централното американско командване и от Иранската революционна гвардия. Шокиращо! Но според мен Израел няма алтернатива и ще трябва да приеме, че Тръмп избра този подход."

 

"Почти. Не е пълно поражение. Първо, защото никак не е сигурно какво ще последва. Да, иранците и Вашингтон подписаха меморандума и започнаха 60-дневни преговори, но ситуцията е доста крехка. Твърде е възможно да се стигне до нова криза и дори до нов сблъсък. И второ - американците няма да отстъпят за всичко. Няма да са гъвкави за ядрената програма например, която всъщност беше най-важната причина за войната. Поне така се надявам.

 

Израел, без съмнение, е в по-неблагоприятна позиция, отколкото преди 4 месеца. Много повече загуби, отколкото постигна с тази война, въпреки зрелищните постижения през първите ѝ дни. Но все пак не може да се каже, че претърпя поражение."

 

        

"Определено му се ще да е по-близо до тези преговори, но Тръмп не го допуска, защото е вече много подозрителен към Нетаняху - подозира го, че ще направи всичко възможно да попречи преговорите да постигнат нещо. Имайте предвид, че процесът, който започна в Швейцария, се отнася и за Ливан и за отношенията му с Израел. А Израел не участва. Доста се тревожим тук заради това, защото междуличностната криза на Тръмп и Нетаняху може да прерасне в разрив и дори в сблъсък между администрацията във Вашингтон и израелското правителство."

 

 

"Влиянието на Катар и на Турция и, разбира се, на Пакистан върху Тръмп е по-голямо в момента. Но Нетаняху си запазва своите лостове, макар и доста по-ограничени. Той е авантюрист и нищо чудно да се опита наистина да саботира преговорите като удари Бейрут или дори като нападне самия Иран. Рискът за него обаче ще е огромен, защото ще му е гарантиран директен и болезнен сблъсък с Тръмп. Надявам се да не го прави, защото рискът ще е и за Израел като цяло.

 

 

"Много ограничени. Ще трябва да изберем по-малкото зло. Едното е да продължим войната и тя ще се превърне във война на изтощение. Доникъде няма да стигнем така. Другият вариант не е идеален, но все пак е по-добър - да се осъществи идеята от преговорите с ливанското правителство във Вашингтон. Тя е за постепенно изтегляне на Израел от Южен Ливан и разполагане на ливанската армия там. И може би така ще стане, защото американците натискат в тази посока, а Израел накрая няма да има по-добра алтернатива. Надявам се "Хизбулла" да не саботира такова развитие и също да се изтегли от Южен Ливан.

 

"Кратко и ясно - да! Президентът на Сирия Ахмед аш Шараа, известен още като Абу Мохамед ал Джулани, заяви преди няколко дни, че колкото и да уважава Доналд Тръмп и инициативите му, няма да нахлуе в Ливан. "Не ми трябват никакви сблъсъци", категоричен бе той. Сирийският режим е все още твърде слаб и ако се впусне в такава рискована и опасна авантюра, ще се срине. Нито сирийците искат такава намеса, нито ливанците. А и главният поддръжник на Аш Шараа - Турция - каза вече твърдо "не". Не изключвам обаче вероятността сирийският президент да се включи в преговори с "Хизбулла". Той сам го предложи."

 

"Ситуацията се променя всекидневно - понякога час за час. И затова трябва да сме предпазливи с тези прогнози. Очевидно Нетаняху вижда в сделката на Тръмп и в начина, по който се очертава да свърши войната в Ливан, един вид поражение. Никой в Израел, дори поддръжниците на крайната десница, не смятат, че е постигнат какъвто и да било успех. Но Нетаняху си има твърд десен електорат, който ще го подкрепя каквото и да направи. Те са най-критични към Тръмп сега - че е недостатъчно твърд към Иран и дори че е слаб. Джей Ди Ванс тъкмо тях заплаши да не нападат "единствения си съюзник".

 

Освен това до изборите остават цели четири месеца и дотогава може да се случи какво ли не - много неща могат да се променят. Ако вотът беше утре, без съмнение Нетаняху щеше да загуби. Но нека почакаме. Не случайно той се слави и тук, и по света като политически фокусник."