Иранската криза дойде доста в повече на отношенията на Мелони с Тръмп

"Нито аз, нито Италия сме просили някога!"

Така премиерът Джорджа Мелони отговори миналата събота на твърдението на Доналд Тръмп, че няколко пъти го била умолявала да се снимат заедно на срещата на върха на Г-7 във Франция.

В годината преди ключовите за Мелони парламентарни избори, крайнодясната лидерка все повече се дистанцира от американския президент, който все по-малко се харесва на италианците. Те нито искат да плащат скъпи горива заради войната му срещу Иран, нито да усещат по джобовете си митата му.

Публичният скандал между двамата лидери се разгоря заради недоволството на Тръмп от отказа на Мелони да разреши американските бойни самолети да презареждат гориво в Италия на път за Иран, а и защото се застъпи за папата, когато Тръмп влезе в словесен конфликт и с него.

Тръмп ескалира тази седмица скандала с Мелони, твърдейки, че искала да се сдобри с него, защото рейтингът ѝ бил паднал. Тя му отвърна със съвет да си гледа собствения рейтинг и му даде да се разбере, че повече няма да обръща внимание на нападките му.

Джорджа Мелони беше единственият европейски лидер във Вашингтон за встъпването на Тръмп във втория му президентски мандат. А на различни форуми от тогава той я наричаше "фантастична жена" и "един от истинските световни лидери".

Професор Даниеле Албертаци - политолог от университета на английското графство Съри - припомня пред БНР: 

"Мелони искаше да бъде възприемана като мост между Европейския съюз и Съединените щати през втория мандат на Тръмп. Но и преди да се скарат не съм видял нищо, което да покаже, че самият Тръмп я е възприемал така. Няма и случай, в който Мелони да е успяла да промени позициите на американския президент за митата и по други важни за Европа въпроси.

Двамата имат някои общи разбирания - например за миграцията, за правото на убежище, за онова, което те наричат "джендър идеология". Но когато говорим за външна политика и за отбрана, те като националисти държат на първо място на това, което смятат за интереси на своите държави.

 

"За Мелони бе невъзможно да си затвори очите. Тръмп се отнесе към нея като към слаба блондинка, която няма смелостта нито да прати италиански войски, нито поне да му позволи да използва италиански бази. Като премиер на Италия тя трябваше да покаже твърдост и решителност.

 

Съвсем различен е въпросът дали на САЩ им е било позволено да използват базите и за какво точно, защото изявленията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте тази седмица подтикнаха опозицията да потърси обяснения от Мелони."

 

"Мисля, че разнобоят започна по времето, когато бяха обявени мита върху вноса от Европа. Има и други въпроси, които са много важни за европейските лидери, независимо дали са центристи или от десницата. Такъв въпрос е украинският. Много представители на десницата не водят политика в полза на Русия. Мелони също. За тях позицията на Тръмп за Украйна е проблематична.

 

Фактът, че Тръмп заплашва да нахлуе в Гренландия, е друг огромен проблем за всеки националистически лидер в рамките на Европейския съюз, защото, ако приемете за момент, че една суперсила има правото да каже на една много по-малка страна, която е член на Евросъюза: "Съжалявам, но ще взема част от твоята територия, независимо дали ти харесва или не", това, разбира се, ще бъде краят на НАТО, краят на Запада, какъвто го познаваме.

 

Общо взето, Тръмп причинява много проблеми и с това можем да си обясним поведението на Мелони. Тя нямаше как да промени подхода си от днес за утре. Но стъпка по стъпка се дистанцира от Тръмп."

"Мелони обича да повтаря, че Италия не е подчинена на Франция. Не мисля, че двамата с Макрон имат добра "химия" помежду си. Но в края на краищата, това са детайли. Важното е, че Италия и Франция имат много силни общи интереси. Италия може да не е толкова важна за Франция, колкото Германия, но има огромен брой сектори, в които интересите им са общи.

 

Така че, със сигурност отношенията на Мелони с Тръмп през последните няколко седмици настроиха Макрон по-приятелски. Голяма част от това е политически театър за избирателите им."

"Не, не ѝ е лесно. Но това е обичайно, когато четири години си министър-председател. Всъщност беше изненадващо, че тя успя да задържи наистина доста високо ниво на подкрепа за толкова дълго време. Сега нейната партия все още разполага с около 27% от електората. Това е сравнимо със спечелените гласове на последните избори. Появиха се обаче някои специфики. Първо (през март тя) загуби важен референдум (за промяна в съдебната система). С това имиджът й на победител и на лидер, който може да постига резултати, със сигурност беше отслабен.

 

На второ място, но може би по-важно обстоятелство, е, че вече има сериозна конкуренция за гласовете на избирателите в крайно десния спектър. Появи се нова партия, основана от бившия генерал Роберто Ваначи, който беше издигнат до върха от партията "Лига" на Матео Салвини и сега създаде своя собствена формация. Това ще причини доста главоболия на Мелони.

 

Ако тя не успее да привлече Ваначи в дясна коалиция, това, предвид механиката и характеристиките на италианската избирателна система, би могло да означава загуба на изборите. Дори ако Ваначи привлече само 6-7% от гласовете, това би могло да има много голям ефект."

 

"Това е класическа стратегия. Посланието е: "Мелони и Салвини не изпълняват това, което ви обещаха. Ако наистина сте крайно десен, трябва да подкрепите мен". Ако забелязвате, абсолютно същото нещо се случва в Обединеното кралство с една нова партия, която се нарича "Възстанови Британия". Тя атакува партията на Фарадж "Реформирай Обединеното кралство" като я представя за твърде мека. Ако чуете Мелони отпреди шест-седем години, тогава тя говореше по същия начин."