Мнения

Интервю

Десет години след Брекзит - грешка ли бе излизането от ЕС?

Великобритания е страната на краткосрочната политика

Интервю с Марк Шанахан

събота, 27 юни 2026, 12:13

Демонстрация срещу Брекзит

Демонстрация срещу Брекзит

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

През седмицата се навършиха 10 години от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Десет години, през които се смениха шест правителства. Седмото е на път след оставката в понеделник на премиера Киър Стармър и заклеването на Анди Бърнам като депутат в Камарата на общините. Според допитванията мнозинството е на мнение, че Брекзит е бил грешка. Според Марк Шанахан, преподавател по международни отношения в университета в Съри, Обединеното кралство днес всъщност е по-разделено от всякога.
 
"Хората, които настояваха за Брекзит преди 10 години, все още настояват, че това бе правилното решение, но няма с какво да го докажат. Трябваше да си върнем контрола, но не изглежда да имаме повече контрол отпреди. Търговските сделки, които договорихме, представляват само малка част от пазара, който загубихме. икономическият ни растеж намаля. Брутният вътрешен продукт е с 4 до 6 процента по-нисък от това, което щеше да бъде, ако все още бяхме част от Европейския съюз. В социален план това раздели Обединеното кралство още повече. Днес хората са по-разединени и по-гневни. От рационална гледна точка, в икономически план, Брекзит бе лошо решение. Но той бе по-скоро емоционално решение. Целта бе една горда нация да стане още по-горда със себе си. Но и това не се получи.
 
Но може би най-големият провал, който видяхме, е въздействието на Брекзит върху нашата политика. Видяхме възхода на краткосрочните политики и това се отрази на управлението на страната. Не успяхме да задържим за по-дълго време нито един министър-председател - нито консервативен, нито лейбъристки. Превърнахме се в "краткосрочна" нация, водена от политика на личността - от така наречената "политика на осемте", характерна за САЩ със съсредоточаването на властта в ръцете на 8 влиятелни конгресмени. Управлението се превърна по-скоро в медийно забавление, отколкото в сериозно политическо упражнение."
 
Ще има промяна в ръководството с оставката на Стармър и вероятното "коронясване" на Бърнам. Смятате ли, че тази промяна би могла да доведе до подобряване на отношенията с Европа или дори до връщане към европейското семейство?
 
"Връщането в европейското семейство няма да стане нито лесно, нито бързо. Но Анди Бърнам, който вероятно ще стане следващият лидер на лейбъристите и министър-председател още преди лятната ваканция на парламента на 16 юли, е малко по-европейски настроен от Киър Стармър, когото ще замени. Стармър имаше своите "червени линии". Той нямаше да влезе в митнически съюз, нямаше да се присъедини отново към единния пазар. Но икономическите резултати на Обединеното кралство бяха силно възпрепятствани от това, че страната е извън тези институции. Подозирам, че ако получи време да разгърне лидерските си качества, Бърнам ще поиска сближение с Европа. Не непременно защото това е желанието на лейбъристите - в управляващата партия все още има доста привърженици на Брекзит. Това е по-скоро икономическа необходимост.
 
Вредно е за Обединеното кралство да се дистанцира от Европа. Лондон си мислеше, че може да се обърне към САЩ, но Тръмп се оказа много капризен президент и твърде ненадежден съюзник. Така че Европа остава нашият най-голям търговски партньор, тя е само на 20 мили от нашите брегове. А виждаме, че единствената част от Обединеното кралство, която работи добре икономически в момента, е Северна Ирландия, която има безпрепятствена търговска граница с ЕС, с Република Ирландия. Има много области, които трябва да бъдат проучени - може би ще имаме друг референдум в бъдеще, може би просто бавно ще се върнем в европейското лоно. Но със сигурност, докато лейбъристите остават на власт, това е курсът, който подозирам, че ще държат."
 
Говорейки за Тръмп, от думите Ви да разбираме ли, че не очаквате Тръмп и Бърнам да се разбират добре?
 
"Тръмп вече описа Бърнам като "изключително либерален" и "просто кмет на някакъв град". За речника на Тръмп, това са си две големи критики. Двамата лично не са естествени приятели и съюзници, но, разбира се, Обединеното кралство и Америка споделят много силен съюз от много дълго време. Това ще продължи оперативно на ниво сигурност, на ниво въоръжени сили и очевидно в икономически план. Не очаквам обаче да видя особено близко сътрудничество между Тръмп и Бърнам. Бърнам може би трябва да възприеме маниера на други лидери от Европа като Мелони, Санчес, Макрон.
 
Може би най-добрият модел на отношение към Тръмп задава Марк Карни в Канада. Обединеното кралство е една от онези "средни сили", за които Карни говори. Съюзът на "средните сили", който е извън досега на Тръмп, вероятно ще укрепва през следващите няколко години, докато Тръмп остава в Белия дом. Както видяхме, опитите на някои западни политици да бъдат мили с американския президент, да го ласкаят и да се подмазват, просто не работят. Тръмп уважава силата, харесва асиметричните отношения с отделните европейски държави, които винаги правят САЩ да изглеждат по-големи и по-могъщи. Бърнам трябва да намери начин за съжителство с Тръмп като избегне този дисбаланс."
 
Да се върнем към Европа. ЕС отложи срещата на върха за отношенията с британското правителство, за така прокламираното им „рестартиране“, в очакване на Анди Бърнам да дойде на власт. Какъв е вашият коментар по този въпрос? Разумно ли е това?
 
"Да, мисля, че всъщност това е доста разумно. Няма смисъл да се говори с Киър Стармър в момент, когато всичко, което договорим, може да бъде отхвърлено след няколко месеца. Намираме се в период на нестабилност в британската политика, така че нека назначим нов лидер, нека поне да накараме този лидер да седне на масата за преговори, преди да се включим в разговори, които биха могли да оформят политическите отношения между Великобритания и ЕС за следващото поколение."

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!