Пътната безопасност в България –  въпрос на инфраструктура и шофьорска култура

29 юни е Националният ден на безопасността на движението по пътищата – ден, който трябва да обедини цялото общество в обща кауза – опазването на човешките живот и здраве, когато сме на път. Пътната безопасност е една от най-болезнените обществени теми в България – повтарящи се тежки катастрофи, загубени животи и незадоволителни отговори на важни въпроси за състоянието на пътната инфраструктура, ефективността на държавния контрол и отговорността на всички участници в движението. Тревожна е общата статистика – по данни на МВР от началото на 2026 г. до 28 юни в страната са регистрирани над 2840 тежки пътнотранспортни произшествия, при които сазагинали 218 души.Това са 35 жертви повечев сравнение със същия период на миналата година – показател, който подсказва, че въпреки предприетите мерки тенденцията остава неблагоприятна, а усещането за война по пътищата е все по-осезаемо.

През пролетта на 2025-а смъртта на 12-годишната Сияна при тежка катастрофа край село Телиш отприщи вълна от протести в София и десетки градове в страната, организирани от близки на жертви, граждански организации и инициативни комитети. Сега, в края на юни 2026 година имаме черно дежа вю – две момченца загинаха при насрещен удар на магистрала с навлязъл в противоположното платно ТИР, а двама тийнейджъри загубиха живота си край Мездра след като бяха пометени от навлязъл в насрещното платно автомобил с несъобразена скорост и млад водач зад волана. Като върнем лентата пред очите ни излиза врязаният в автобус на градския транспорт в София автомобил, движил се с "космическа скорост" в столичния град – и отново тъжна статистика – четирима загинали и 16 ранени. И отново граждани на улиците – с искания за спешно обезопасяване на опасните пътни участъци, по-качествена поддръжка на републиканската пътна мрежа, по-ефективен контрол върху скоростта и по-строги санкции срещу нарушителите.

На този фон експерти все по-категорично посочват, че ограничаването на пътния травматизъм изисква последователни инвестиции в безопасна инфраструктура, модерни ограничителни системи, качествена поддръжка на пътната мрежа и по-ефективен контрол. Основни проблеми – компрометирани мантинели и обезопасителни съоръжения и множеството дупки по пътната настилка, които са една от най-сериозните предпоставки за пътни инциденти.

И не на последно място – необходимо е по-отговорно поведение от страна на водачите, защото много често тежките произшествия са провокирани от водачи с недостатъчен опит, управляващи мощни превозни средства.

Честа практика сред младите шофьори е да използват телефоните си, докато шофират, което води до отвличане на вниманието от случващото се около тях на пътя – казва пред Радио България автомобилният инструктор Боян Блажев, който дълги години предава своя опит зад волана:

"Телефоните не трябва да се ползват, защото отвличането на вниманието при по-висока скорост е фатално. При висока скорост автомобилът губи устойчивост и дори и с малко да се завърти волана наляво или надясно, може да е фатално. Автомобилът ще се залюлее и ще загуби управление."

Неведнъж се е коментирала възможността да има ограничение във възрастта на младите шофьори при управлението мощни автомобили

“Не съм много сигурен дали е нужно такова ограничение, това зависи от съзнанието. Ти можеш да управляваш мощен автомобил и бавно – казва Блажев. – На всичките си курсисти аз казвам, че хубава кола се кара бавно, за да може хората да видят колата и кой я кара, а не да минеш със сто километра покрай тях, бръмчейки до краен предел, всеки да се пази и да гледа настрани. Запомнете – при високата скорост нямаш време! Колкото е по-ниска скоростта, толкова времето за реакция е по-голямо, а при висока – намалява с 1/3."

Лятото е сезонът на мотористите по българските пътища, но и те следва да спазват правилото за ниската скорост – напомня инструкторът, защото защитното облекло и каска, които някои носят, ги предпазва едва 30% при възможен инцидент:

"Аз водя и курсове за управление на мотор. Виждам ги как още при жълт сигнал на светофара държат да тръгнат. Не бива да е така, а да изчакват 2-3 секунди след жълтия сигнал, тъй като мотоциклетът е бърз и когато тръгне на жълто, ако има друг участник навлязъл или се изтегля от кръстовището, няма никакъв шанс да реагира и избегне удар."

Боян Блажев отбеляза една неблагоприятна тенденция сред настоящите пълнолетни млади хора, решили да вземат свидетелство за правоуправление:

"От ден на ден стават все по-незаинтересовани. Възприемат шофирането като препоръка от приятели и родители и не изглежда да имат голямо желание да го правят. Трябва да имат и определени познания за автомобила и неговите възможности. Говоря им нещо, а когато ги попитам след 10 дни какво съм им казал, не знаят."

Нужна ли е промяна в подготовката на бъдещите шофьори, за да бъде започната поне отчасти някаква промяна, която да позволи намаляването на инцидентите и жертвите на пътя:

"Аз мисля, че подготовката е добра, може би единствено часовете по кормуване може да се увеличат с десетина часа, но съзнанието на шофьорите куца. Всеки просто се качва на автомобила и дава газ. Автомобилите станаха много мощни и бързи. Нужно е съзнание и по-ниска скорост, а виждаме, че всеки превишава скоростта и всеки бърза."

Според него инфраструктурата у нас е "под всякаква критика". Липсва маркировка, често пътните знаци са остарели и сгрешени. Затова инструкторът отправи съвети към пътуващите през летния сезон – да спазват ограниченията на скоростта и да си правят почивка на всеки час – час и половина.