Доц. Димитров: Войната по пътищата не се печели с камери, а с ресоциализация

Ние сме хедонисти и търсим собственото си удоволствие и често другият е на пътя ни е пречка към постигането му. Съвременното общество е егоцентрично. Психологията отдавана е установила, че живеем в режим на хипериндивидуализъм и това не е само български феномен. Между другото, пътищата в Гърция не са най-добрата витрина за безопасност

"Когато влезем в автомобила, ние влизаме в илюзия за анонимност и за защита и това не е просто физическа защита, а психологическа броня, която си слагаме".

Това каза за БНР доцент Николай Димитров, социален психолог и преподавател в Софийския университет в опит да направи портрет на българския шофьор.

При нас, в България, нещата допълнително се влошават, защото няма ефективен институционален контрол. Колата се превръща в инкубатор на удоволствието без да има нищо, което да последва след това. Съвременните коли са проектирани да ни дават удоволствие: Усещането за ускорение, изолацията на шума, климатикът, страхотната музика вътре - всичко това превръща пътуването от функция в преживяване. И когато някой ни забави, ние не възприемаме това като забавяне заради някакви обективни причини, а го възприемаме като посегателства върху личното ни преживяване".

Обществото ни възпитава децата си в чувство за специалност и всеки смята, когато стане възрастен, че неговите ангажименти са по-важни от тези на останалите, допълни Димитров в ефира на "Хоризонт":.

"Тоест това "нарцистично право", както го нарича психологията, е дълбоко вкорененото убеждение, че правилата важат за другите, но освен това, когато аз имам нужда, те може да бъдат нарушавани. И аз съм в правото си да ги нарушавам".

В Германия и Австрия шофьорите се чувстват като част от общото движение защото там хората се социализират по друг начин, обясни експертът.

"Детето още от ранна възраст влиза в идеята, че живее с другите и трябва да се съобразява с тях. И трябва да знае, че както то може да разчита на тях, така и те трябва и може да разчитат на него и че трябва да се съобразява с това, че личното удоволствие не е най-висшата ценност"

В България специалистите са започнали да говорят за ценностен стрес в началото на Прехода, а по-късно - за ценностна криза:

"Когато нормата на безобразието започне да става заразна, става най-опасно. Когато видим, че другият кара агресивно, нарушава правилата, но му се разминава - тук се връщаме отново на институционалния контрол - ние променяме своята вътрешна норма. Ако всички около мен карат неразумно, ако карат бързо, мозъкът ми започва да приема високата скорост за нова нормалност".

Войната по пътищата всъщност не се печели с камери и с глоби, а с ресоциализация категоричен е той:

"Истинската промяна ще дойде, не когато се страхуваме от глоба, а когато успеем да събудим емпатия в себе си"

"Чипът в главата" си ще сменим само със силен но навременен контрол. Начинът е глобите да се автоматизират без да има намеса на човешки фактор, убеден е той:

"Ключово нещо за възпитанието е, когато наказанието бъде навременно и достатъчно неприятно за този, на когото е наложено".

Интервюто на Диана Янкулова с доцент Николай Димитров можете да чуете в прикачения звуков файл.