Проф. Милен Замфиров: Държавата е длъжник на висшето образование

Факултетът по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" излезе от прашното минало и влезе в бъдещето, потвърди пред БНР деканът му проф. дпн Милен Замфиров.

"Формулата е желание и амбиция да бъде променено това прашно минало, за да можем да влезем в 21 век. Желанието ми за трансформация на факултета минава през екстериора, но и през интериора. През последните години успяхме да променим много от тези два фактора, така че факултетът да привлича и да създава настроение сред преподавателите и студентите".

По думите му учителската професия винаги е била с високо ниво на престиж. В последните години това се засили заради факта, че заплатите в сектора бяха увеличени осезаемо, което привлече още повече кандидати в специалностите, обясни той в интервю за предаването "Преди всички". И добави:

"Бакалавърските ни програми винаги са бележили устойчив ръст, но магистърските ни програми - всяка година за тях кандидатстват между 800 и 1000 души. Това е радващо, защото те след това се вливат в системата на образованието".

Според проф. Замфиров един от сериозните проблеми е хроничното недофинансиране на системата на висшето образование през годините:

"Винаги се дава някаква субсидия, която позволява на университетите да функционират, но не достатъчно според мен, за да може да развиват своите научни програми. В тази посока като че ли държавата е длъжник на системата на висшето образование. От една страна се очаква университетите да изкарват сериозни специалисти на високо ниво, които да се влеят на пазара на труда. От друга страна това не се случва с ниски субсидии. Това е характерно за последните години за нашата система на висше образование".

Относно идеята за намаляване с една година на образованието в степен бакалавър, деканът на ФНОИ посочи, че за това в университетските среди се говори със страх. Според него това ще доведе до сериозни сътресения:

"Това означава намаляване на учебните планове, намаляване на хорариума, евентуални съкращения на преподавателски състав и не по-малко важно - намаляване на субсидията с 25% - вместо да е за 4, ще стане за 3 години. Компромисно решение е идеята всеки университет да си реши сам какво да направи в тази посока. Правилото е такова, че в едно направление ако всички университети са съгласни да бъде намален от 4 на 3 години, тогава може да се случи това. Но дори един или два университета да не са съгласни, това няма как да стане, защото ако един университет в една специалност намали своето обучение в бакалавърска степен от 4 на 3 години, това ще привлече много повече студенти в тази посока, защото те ще искат да завършат по-бързо и по-бързо да работят на пазара на труда. Това крие много големи рискове. За момента може би това се отложи във времето. В Европа повечето висши учебни заведения имат 3-годишен бакалавър, но с 2-годишен магистър - общо 5-годишно обучение - 3+2. Ние сме избрали друг модел, който е с 4-годишен бакалавър с едногодишен магистър, което пак е равно на 5 години. Обучението може да бъде качествено само при добро финансиране с достатъчно дълъг срок на обучение, което си е 4 години".

По думите му 3-годишен бакалавър и в момента съществува в България - казва се професионален бакалавър. Това не е някаква панацея, категоричен бе той и добави:

"Настроението сред повечето колеги е да се съхрани този 4-годишен модел на образование за бакалавър".

На 7 юли са изборите в Софийския университет, на които трябва да бъде избран ректор, който да довърши мандата на проф. Георги Вълчев, който стана министър на образованието. Тази вечер ще се проведе дебат между тримата кандидати, един от които е самият проф. Замфиров. Той поставя акцент върху дигитализацията. Според него обаче най-големият проблем на университета в момента е усещането за липса на справедливост:

"Това усещане се наслоява през годините. Смятам, че бихме могли с общи усилия това да се промени и да се възкачи усещането за справедливост в университета. Винаги ще става дума за нашите заплати, за дигитализация, за промяна на инфраструктурата, за ремонтите, за усвояването на достатъчно средства по международните проекти - това са важните неща, които могат да издигнат университета на още едно по-високо световно ниво".

Цялото интервю на Ясен Вакашински с проф. Милен Замфиров в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.