Навършват се 85 години от рождението на проф. Маргарита Арнаудова

На 30 юни се навършват 85 години от рождението на проф. Маргарита Арнаудова. Тя е създател на цяла епоха в съвременния български танц и в балетното изкуство. През 1993 г. създава и основава специалността „Балетна режисура“ в Нов български университет, като полага основите на академичното обучение за хореографи и режисьори в съвременния танцов театър.

Родена е в троянското с. Дебнево. Дипломира се в Държавното хореографско училище в София през 1959 г. с ролята на Жар птица от прочутото балетно произведение на Игор Стравински.

Въпреки, че е обещаваща балерина, тя изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в Руския държавен институт за театрално изкуство в Москва.

На сцените в Харков и Казан Маргарита Арнаудова поставя редица големи многоактни балетни произведения. Но въпреки успешната си творческа кариера в Русия, тя се връща в България и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен за постановка в тогавашното балетно студио "Арабеск”. До онзи момент в трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Именно тогава Маргарита Арнаудова става директор и художествен ръководител на балет "Арабеск”, който ръководи 30 години, до смъртта си през 1994 г.

Маргарита Арнаудова е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Равел, Малер, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”,” “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др.

Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските й спектакли, като "Нестинарка" по музика на Марин Големинов.

В откъс от нейно интервю през 1986 г., запазено в Златния фонд на БНР, ще чуем какво е отношението й към музиката на Марин Големинов, с когото работи за хореографията на "Нестинарка" и по други творби и как се съвместяват европейските традиции в балета с националния ни дух в постановките от български композитори?