Лидия Шулева: Управляващите дължат яснота за 2 пера от предложения бюджет

Управляващите дължат малко по-голяма яснота по поне 2 пера от предложения бюджет. Едното е защо се е увеличила с 1,6 млрд издръжката на администрацията? Има и 1,7 млрд., по отношение на капиталовите разходи, за които също няма ясно обяснение.

Това каза в за БНР бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева в коментар на предложения от управляващите Бюджет 2026

"За тези отговори настояват не само от опозицията, настояват и социалните партньори, но и ние, като граждани и общество, също трябва да знаем за какво ще бъдат тези пари, предвидени, и за какво - похарчени, защото става въпрос за много голям ресурс – 3,6 милиарда".

В момента се представя "по-обобщен вариант на бюджета", но управляващите трябва да дадат и ясна разбивка на всички увеличени разходи, тъй като те директно влияят големия дефицит, коментира Шулева.

"Въобще не става въпрос за политики и принципи в този бюджет, тъй като ние имаме заварено положение и то положение от абсолютно неразумни разходи, които през миналата година бяха направени и тази година трябваше да продължат да се правят", каза Шулева и даде пример че до 2022 година 7.8 до 8% от БВП са разходи за заплати и осигуровки за целия публичен сектор, а от 2025 година този процент става 10.2%.

"Става въпрос за увеличение с почти 40%, средно, на разходите в публичната администрация. Това е огромно увеличение".

Приходите пък са по-малко, защото миналата година авансово са били взети данъците от банките, от дружествата и т.н. обясни тя

За два месеца управление на ПБ "не е представена на обществото нито управленска, нито законодателна програма", изтъкна тя.

Минималната заплата за 2026 година е определена. Предстои да бъде обсъждана тази за 2027 г. В бъдеще трябва да се транспонира напълно директива на Европейския съюз, в която са посочени критериите, по които трябва да се определя минималната работна заплата. Миналата година е било прието МРЗ да е равна на ½ от средната, но с това се получава "едно възпроизвеждане на увеличения, което в крайна сметка не отговаря на директивата", уточни тя.

"За България се прие средната работна заплата, но трябва да си даваме сметка, защото в директивата се предлага също така наречената "медианна форма". Медианата е много по-правилен подход за България.

Вторият критерий, който също е много важен, е производителността на труда и той също трябва да влезе в определянето".

Трябва да се има предвид, че минималната работна заплата беше вързана с много разплащания. Постепенно, в годините, се опитаха да ги развържат, но все още тя продължава да бъде индикатор. Много по-правилно ще бъде, това също се обсъжда, да не говорим за минимална работна заплата, а да говорим за граница на бедност, под която не трябва да има трудово възнаграждение, защото не може хората, които работят на трудов договор да получават по-малко от линията на бедност".

Трябва да се направи формула, която да отразява всички параметри, които са включени както в директивата, така и в конвенцията. Критериите са ясни. Трябва да бъдат остойностени по определен начин. В момента, доколкото стана ясно вчера и на Тристранния съвет, синдикати, работодатели и правителство ще започнат разговори. Най-вероятно ще има работна група, която ще работи по създаване на тази формула".

Относно предложението държавните служители да започват да плащат лични осигурителни вноски, Шулева е на мнение, че за 2026 и 2027 г. "никакъв принос няма да има в държавния бюджет". Евентуално може да се очаква ефект през 2028 година. Неплащането на осигуровки трябва да бъде премахнато, тъй като натоварва твърде много бюджета, убедена е тя.

"Най-голямото натоварване на бюджета даже не е толкова с държавните служители в публичната администрация, колкото в специалните закони. Там продължава да има много голям брой хора, които се ползват от тези по-високи категории за труд, които не са преразглеждани вече повече от 30-40 години. Това също предстои да бъде обсъждано, най-малкото защото и сега продължават да работят хора на високи категории без техния труд да бъде правилно категоризиран и за тези високи категории се плащат осигуровки. Не по 20%, колкото е за останалите, а 30-40-50 и нагоре проценти".

По статистически данни за 2025 г. доходите на заетите в държавния сектор са по-високи от тези на заетите в частния, изтъкна Шулева.

"Имам чувство, че бяха изравнени тази година, не съм на 100% сигурна, може би заради факта, че имахме удължителен бюджет и някои от тези автоматизми, големи, които бяха предвидени във законите, бяха стопирани"

Шулева изтъкна че "заплатите в бюджетния сектор се плащат от частния сектор. Тези заплати се плащат от данъци. За да ги има тези заплати, значи трябва да има повече данъци, които трябва да се събират от частния сектор. Така или иначе това нещо се плаща от бизнеса, а и от хората, които плащат данъци. Няма друго перо за тези разходи. Колкото повече растат, толкова повече пари тези, които плащат данъци, трябва да дават".

В момента взимаме дългове, защото това, което произвежда страната, и данъците, които се плащат, не стигат, за да покрият този дефицит, за който всички говорим, и този дефицит се финансира с дългове.

Дълговете, както виждаме, се увеличават сериозно и постепенно с доста устойчиви проценти. От 23% преди няколко години, вече са 30 и нагоре. В един момент, когато лихвите, които трябва да плащаме по тези дългове, станат много големи и балансът между дългове, лихви и приходи започне да се нарушава, започва да се говори за увеличение на данъци. Няма други източници!"

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Лидия Шулева можете да чуете в прикачения файл.