Доц. Радостин Вазов: Одитите на Сметната палата ще служат за легитимация

Този бюджет на практика не се различава особено от предишните. Макар и да се говори усилено за реформи, в него не виждаме такива – под никаква форма, коментира пред БНР доц. д-р Радостин Вазов от Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по повод одобрената от правителството финансова рамка на държавата за настоящата година:

"Да, говори се за съкращения в държавната администрация, но това са суми, които не биха се отразили съществено на дефицита, за който всички говорят. А що се отнася до дефицита – заложените 5,7% всъщност се различават значително от прогнозата на Европейската комисия, която е 4,1%. От друга страна, Фискалният съвет прогнозира 5,5%. Така се получава объркване коя цифра е вярната" и най-близка до реалността, добави Вазов в предаването "Нещо повече".

Според него най-големият "скрит буфер" в бюджета е капиталовата програма, която традиционно не се реализира: "Имаме хронично неизпълнение на капиталовата програма във всеки бюджет. Същото ще се случи и с Бюджет 2026".

И още: "Заложени са 3,5 млрд. евро повече капиталови разходи от реално изпълнените през предходната година. Това е голям буфер, който силно се съмнявам, че администрацията ще успее да реализира – заради отлагане на обществени поръчки, нови процедури и т.н.... Този буфер най-вероятно ще намали дефицита".

Доц. Вазов смята също, че приходната част е надценена, защото прогнозата за растеж е твърде оптимистична:

"Ръстът няма да е 2,8%. Ще е между 1,5% и 2%. Приходната част е надценена".

Експертът даде и примери за реформи в два ключови сектора – здравеопазването и пенсионната реформа, където, отбеляза той, са най-големите пера и най-големите пробойни:

 "В този бюджет не виждаме никакви реформи. Ако говорим за пенсионна реформа – трябва да извадим всички социални плащания от пенсионната система и да ги прехвърлим към социалното министерство. А в здравеопазването – трябва да се преразгледат моделите за предоставяне и закупуване на лекарства.

Прост пример: В Германия 80% от лекарствата са генерични, 20% – оригинални патентни. В България е точно обратното.

Генеричните лекарства са абсолютно същите като ефект, но много по-евтини, защото не се плащат патенти и лицензи. Това е само един пример за пробойна, от която изтича сериозен обществен ресурс".

За одитите на Сметната палата:

Според доц. Вазов трите одита, възложени на Сметната палата и свързани с изразходването на публичните средства през изминалите 6 години, имат политическа функция и по-скоро ще послужат за легитимация на непопулярни мерки:

"Не очаквам Сметната палата да даде рецепта за това как да си направим новия бюджет. По-скоро тези одити имат за цел да легитимират бъдещите реформи – да прехвърлят отговорността. Тоест да се каже: "Състоянието е такова, ние нищо друго не можем да направим, затова трябва да предприемем непопулярни мерки".

"Търси легитимацията на непопулярни действия, като съответно се покажат неща, които не е трябвало да се случват, като примерно индексация на пенсии, които не са свързани и по никакъв начин не са оправдани с бюджета, неспазването на Швейцарското правило, обвързването на минималната работна заплата със средната работна заплата, което автоматично вози до проинфлационен механизъм, и така нататък – тоест всичко това, което беше направено от правителствата от 2020-та до 2026-та.  Като тук е хубаво да се отбележи, че всъщност част от тези, които в момента  критикуват бюджетите, са и хората, които всъщност съставяха тези бюджети".

"Румънски сценарий":

Доц. Вазов отправи сериозното предупреждение, че държавният дълг може да се удвои:

"Все още имаме "мегдан", но ако продължаваме със същата политика, най-вероятно ще достигнем техните показатели в рамките на 3–4 години. Ако продължим да вземаме дълг със същите темпове, от сегашните 27 млрд. към 2030–2040 г. дългът може да стане 56 млрд.

Тоест двойно? Да. Друг е въпросът е дали икономиката ще има капацитета да го понесе".

Интервюто може да чуете от звуковия файл.