Доц. Григор Сарийски: Големият проблем на бюджета не е в числата

В коментар пред БНР на параметрите на одобрения от кабинета проект на финансовата рамка на държавата за настоящата година,  доц. Григор Сарийски, икономист и обществен анализатор, определи дебата около държавния бюджет като предимно политически и разкритикува липсата на дългосрочни мерки за решаване на ключови структурни проблеми в икономиката.

Според него бюджетът не решава структурните проблеми на икономиката, а по-скоро служи за политическо капсулиране на подкрепа.

В интервю за предаването "12+3" той подчерта, че основният проблем не е в самите бюджетни числа, а в отсъствието на ясна стратегия.

Икономистът отбеляза и липсата на институционални решения за по-голяма прозрачност на държавните финанси. Той припомни обещанията да бъде прекратена практиката различни правителства да си прехвърлят неразплатени задължения, но подчерта, че до момента не е създаден нормативен механизъм, който да гарантира това. Според него би било напълно възможно да се въведе публичен регистър на отложените плащания, който всяко ново правителство да получава още при встъпването си в длъжност.

"Обещанието на финансовия министър беше, че практиката с прехвърлянето на пера от правителство на правителство ще бъде прекратена. Но не виждаме това да е закрепено в нормативен акт. Най-простото би било да се направи списък на непогасените задължения, който следващото правителство да получава още в първия ден. Това може да се направи.

И защо не се прави?

Според мен полемиката около бюджета обслужва основно политическа функция. Давате бюджет с неясни параметри, следват критики, които после се оказват безпочвени, но основното, което се постига, е капсулиране на подкрепата около "Прогресивна България". Тоест те ще имат по-висока база на подкрепа", коментира доц. Сарийски.

Основният акцент в критиката му е липсата на стратегически икономически мерки. По думите му бюджетът не дава отговор на три фундаментални въпроса – устойчивостта на присъединяването към еврозоната, преструктурирането на българската икономика към производство с по-висока добавена стойност и оптимизирането на държавната администрация.

"Значи сметката на правителството е вярна, но разговорът за бюджета е политически?

Точно така. Основният пропуск не е в числата – те винаги могат да се коригират. Проблемът е липсата на стратегически мерки. Например дефлаторът е изкуствено занижен – два пъти по-нисък от миналогодишния, което занижава очакваните приходи от косвени данъци. Вероятно ще има преизпълнение, но това е отделна тема".

Големият разговор трябва да е за три неща, подчерта доц Григор Сарийски:

Еврозоната. "Влязохме с доклад, че покриваме Маастрихтските критерии устойчиво. Но веднага след това инфлацията скочи над критерия, дефицитът се удвои, а през 2026 г. ще е почти два пъти над критерия. Устойчивост няма".

Структурата на икономиката. "България произвежда основно стоки с ниска и средна степен на преработка. Няма фискална мярка, която да стимулира промяна. Например приходите от концесии могат да се разделят – за ресурси, използвани вътре в икономиката, и за ресурси, които се изнасят директно. За вторите таксите трябва да са по-високи, защото замърсяването остава тук, а добавената стойност – навън".

Държавната администрация. "Има раздуване на щата, но няма функционален анализ – кой какво прави, кои функции се дублират. Без това оптимизация е невъзможна".

"Сега разходите за заплати са увеличени с около 600 млн. лв. за първата третина от годината, но до края ще бъдат сведени благодарение на икономии. Но системният проблем остава – няма функционален анализ...

За численост и дублиращи функции. Никой не може да каже кое ведомство дублира кое. А без анализ това е невъзможно.

Имаше заявка, че администрацията ще бъде намалена - да, но функционален анализ има за не повече от 5–6 ведомства. В бюджета можеше да се предвидят средства за такъв анализ. Това не е евтино – трябва ресурс, хора, време. Но го няма. А ефектът би бил огромен – и фискален, и социален.

Ако сравните 2007–2008 г. с 2024–2025 г., делът на брутната добавена стойност, който се пада на държавно управление, администрация, образование и т.н., е нараснал от 12,5% на почти 19%. Това е резултат от раздуването на щата", коментира икономистът.

По думите му дори при различен сценарий – ако например е бил приет бюджетът на предходния кабинет, отново би се стигнало до актуализация и до сходни финансови резултати:

"Ако миналогодишният бюджет (за 2026-а) беше приет, сега щяхме ли да сме в същото положение?

Да. Щеше да има актуализация и пак щяхме да стигнем до същото. Казвал съм ви – когато периферна страна влезе в еврозоната, ефектите са задължителни: поскъпване, скок на дефицита, бързо увеличение на дълга. Това виждаме. И бюджетът щеше да е същият, независимо кой го внесе".

Сред основните критики, отправени от икономиста, е и липсата на мерки за ограничаване на сивата икономика. По отношение на сценария за продължаващ ръст на държавния дълг  и какво да очакваме – увеличение, стабилизиране или намаляване, той отбеляза:

"Зависи от намеренията на Министерството на финансите. Ако иска да постави нещата в разумни рамки, трябва да въведе регистър на отложените плащания, пълен регистър на инвестиционните проекти, мерки срещу ерозията на данъчната основа, функционални анализи, оптимизация на администрацията. Това са мерки, които могат да се направят. Въпросът е дали това е политическата посока или ще видим още от същото – палиативни мерки без съществена промяна".

В оценката си за актуалния бюджет Сарийски бе скептичен, че той може да изпълни ролята на инструмент за реформи. Според него бюджет, който ще действа само няколко месеца до края на годината, може единствено да компенсира част от натрупаните негативи, но не и да постави основите на нова икономическа политика. Икономистът предупреди, че през следващите години държавата ще бъде изправена пред труден избор между повишаване на данъците и ограничаване на разходите. Според него продължаващото разминаване между приходите и разходите, съчетано със забавянето на европейската икономика и нарастващите социални плащания, прави вероятни рестриктивни мерки след 2027 г.

"Как да възприемем този бюджет – като стабилизиращ или просто като нещо, което чакаме да отмине?

По-скоро като отчет. Бюджет за пет месеца не може да бъде ефективен. Може само да компенсира част от негативите. Но липсата на заявки – за регистър на отложените плащания, за пълен списък на инвестиционните проекти – е обезпокоителна.

Какви рестрикции ни чакат догодина?

Неизбежни са. Ще е трудно за "Прогресивна България" да балансира между обещанието „няма да вдигаме данъците“ и растящия дисбаланс между приходи и разходи. В първоначалния проект се говореше за консолидация чак в последната година от прогнозата.

В момента в ЕС има около 10 процедури за свръхдефицит. Индустриалното производство в Германия – моторът на Европа – е с около 3% по-ниско от миналата година. Това рефлектира върху бюджетите – по-малко приходи, повече искания за помощи.

Тази година субсидиите и трансферите към домакинствата се увеличават с над една трета – от 2,9 на 3,9 млрд. лв.

Изводът? По-високи данъци от 2027 г. са напълно възможни. Или рязане на разходи – включително инвестиционни, което води до ерозия на активите.

Държавата трябва да се погрижи за активите, които финансира. В момента финансира активи на частни предприятия чрез Плана за възстановяване, кохезионни програми и т.н., но няма право на "clawback" (клауза за възстановяване – правно или договорно условие, което задължава служител или инвеститор да върне получени вече пари или бонуси, ако възникнат специални обстоятелства, бел. ред.) "Това е все едно да ми дадете пари да си купя апартамент, аз да го давам под наем и да ви искам наем на пазарна цена. Това се случва", коментира Григор Сарийски.

По думите му без реформи в администрацията, мерки срещу сивата икономика, по-добро управление на държавните активи и политика за насърчаване на производството с висока добавена стойност, финансовите проблеми ще продължат да се задълбочават.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.