Елеонора Йосифова: 15 минути употреба, стотици години замърсяване

Последните дни бяха изключително топли за Стария континент, а у нас се редуваха жеги и проливни дъждове. Каквото и да чуваме за глобалното затопляне, дали то е резултат от неразумното човешко поведение или е просто природен цикъл, ние усещаме влиянието му и то пречи на нормалния ни начин на живот. Наивно е да смятаме обаче, че нищо не зависи от нас.

Консуматорското общество по целия свят издигна в култ придобиването на вещи за кратка употреба. Влезе в спиралата на безразсъдното замърсяване на природата, без грижа за утрешния ден. Ние вече не оцеляваме, ние разхищаваме.

Малки и дребни неща, които купуваме и изхвърляме всеки ден, причиняват сериозни екологични щети и замърсяват със своята токсичност водата и почвата. Застрашават живота на милиони животни.

Вредните химикали в тях са риск и за нашето здраве.

На трети юли се отбелязва Международният ден без найлонови торбички.

Тази инициатива е глобална и цели повишаване на осведомеността за вредата от пластмасовите опаковки за еднократна употреба и предотвратяване на екологичната заплаха. А алтернативи, разбира се, има.

Малка промяна в мисленето и целенасочена практика, не само от индустрията, но и от всяко домакинство, могат да направят средата ни много по-хармонична с природата и да очертаят по-добро бъдеще за цялата планета.

"Микропластмасата вече е откривана в човешкия мозък и плацентата, предупреди Елеонора Йосифова от екип "Нулеви отпадъци" на Сдружение "За Земята".

Живеем в общество, което купува все повече, използва все по-кратко и изхвърля все по-бързо. На пръв поглед дребни вещи като найлоновите торбички се превръщат в сериозен екологичен проблем с дългосрочни последици за природата и човешкото здраве.

"Ползваме торбичката 10 минути, а тя остава в природата с десетилетия"

По думите ѝ най-големият проблем е, че пластмасовите торбички се използват за изключително кратко време, но остават в околната среда в продължение на години.

"Ползваме ги 10-15 минути, докато занесем покупките си до дома. След това много по-често ги виждаме по дърветата, в реките или около контейнерите, отколкото там, където трябва да бъдат изхвърлени."

Още по-тревожно е, че голяма част от тънките найлонови торбички изобщо не се рециклират.

"Те практически се превръщат в отпадък още в момента, в който са произведени."

По около 67 торбички на човек годишно

Според европейски данни средно всеки човек използва около 67 найлонови торбички годишно, макар че реалният брой вероятно е по-висок.

"Има държави, които вече масово използват многократни торби и това сваля средната стойност. Но като цяло статистиката остава тревожна", отбелязва Йосифова.

Микропластмасата вече е в телата ни

Най-големият риск идва след изхвърлянето на пластмасата.

"Тя не изчезва. Разпада се на все по-малки частици – микропластмаса, която никой не може да събере."

Тези частици вече не се откриват само в природата.

"Има научни данни, че микропластмаса е откривана в човешкия мозък, в плацентата и в много други тъкани."

По думите на експерта, в рамките на кампанията "Пластмасата в тялото" са били изследвани десет известни личности в България.

"Дори при хора, които живеят здравословно и се стремят да ограничават пластмасата, открихме тревожни количества вещества, свързани с пластмасовото замърсяване."

Замърсяваме не само природата, но и себе си

Елеонора Йосифова подчерта, че пластмасата вече не е само екологичен, а и здравен проблем.

"Освен че замърсява околната среда, пластмасата вече замърсява и нашите тела. Това е тема, за която все още се говори твърде малко."

Малките промени имат значение

Според експертите най-доброто решение остава намаляването на пластмасата за еднократна употреба чрез използването на текстилни или други многократни торби.

"Имаме нужда да променим навиците си. Не сме сами на тази планета и трябва да се научим да живеем в по-голяма хармония с природата", казва Елеонора Йосифова.

"Международният ден без найлонови торбички" е напомняне, че дори една малка промяна в ежедневието - отказът от пластмасова торбичка при пазаруване - може да бъде крачка към по-чиста околна среда и по-здравословно бъдеще.


Още в интервюто на Мая Данчева с Елеонора Йосифова в "Нощен Хоризонт".