Автор:
Весела Владкова
Интервю
За да осигури отбраната си, Европа има нужда от Турция, а в бъдеще и от Украйна, подчерта той
Нико Ланге: Трябва стратегия и идея как да се заместят американските способности
"В Европа трябва да разработим бърз коридор за съвместни инвестиции и финансиране на общи проекти"
Интервю с Нико Ланге
събота 4 юли 2026 10:50
събота, 4 юли 2026, 10:50
Войната в Украйна
СНИМКА: Алами/Ройтерс
Размер на шрифта
Следващата седмица Анкара ще е домакин на срещата на върха на НАТО. Алиансът е изправен пред редица изпитания - финансови и политически. А най-сериозното изпитание за сигурността на европейските съюзници е заплахата от Русия. Европейците - заедно с Канада - подготвят пакет за финансова подкрепа за Украйна, но дали ще успеят да се обединят около тази идея все още не е ясно.
Въпреки всички финансови инжекции и военна помощ от Европа, руският президент Владимир Путин е решен да продължи агресивната си война срещу Украйна. Той може да разчита на своите поддръжници в Пекин и Техеран, и разбира се, на американския президент Тръмп, който се стреми да нормализира политическите и икономическите отношения с Русия. Само преди няколко дни Вашингтон премахна от списъка си със санкции четири турски и четири индийски компании, които доставяха на Москва критични технологии с двойно предназначение. И докато Путин продължава да доставя големи количества петрол и газ на Индия и Китай през Балтийско море с танкери на сенчестия флот - на практика под носа на европейските съюзници - те все още говорят за преговори с Русия, защото виждат прозорец за мир, който не съществува.
Срещата на върха на НАТО в Анкара ще е историческа, защото на нея ще се приеме новата стратегия за работа на Алианса. Това гръмогласно обяви турският външен министър Хакан Фидан. И обясни, че системата за споделяне на отговорности между страните-членки, действала след края на Втората световна война, вече не съществува.
В подготовка на срещата, в Берлин се състояха разговори в така наречения формат Е5 - Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша. "Как да се държим с Тръмп със сигурност е важно, защото Европа все още зависи от Съединените щати", казва експертът на Мюнхенската конференция за сигурност Нико Ланге. Но само това не е достатъчно, допълва той:
Какво обаче правят европейските лидери освен да търсят златната среда в отношенията с Тръмп? Не чувам достатъчно ясни послания по отношение на подкрепата за Украйна, а с този въпрос е свързана и отбранителната способност на Европа, особено след като Америка ограничава своя ангажимент на Стария континент.
"Европа може да се справи с обявеното от САЩ намерение за частично военно изтегляне", каза тази седмица еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. И изчисли, че за това ще бъдат нужни около 500 милиарда евро, които ще бъдат на разположение, когато държавите от НАТО постигнат целта за 3,5 на сто от техния БВП за отбрана. Тази сметка не ви ли вдъхва увереност?
Европа трябва да реши проблема със сигурността не като мисли за оттеглянето на американците, а като мисли за заплахата от Русия след нахлуването в Украйна. Успоредно с това Русия води хибридна война срещу нас. В НАТО е добре известно, че Москва има разработени планове за провокации по източния фланг на Алианса. Затова европейските съюзници трябва да са подготвени за възпиране, а това изисква инвестиции в отбранителната индустрия и развиването на нови технологии в сигурността.
Да се съобразяваме само с Тръмп и неговото настроение е нелепо. Още повече, че след заявките, че Европа може сама да се погрижи за своята сигурност, продължаваме да искаме от Вашингтон да помага. Тръмп ще възприеме европейските съюзници едва тогава сериозно и като равнопоставени партньори, когато се убеди, че сме взели отбраната си в наши ръце.
Това обаче може да бъде постигнато не само с пари. Една от основните теми в Анкара следващата седмица ще бъдат разходите за отбрана. В Белия дом генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който е известен с желанието си да умилостиви Тръмп и да го държи в добро настроение, показа на американския президент таблици с диаграми за трилиони, за да му покаже, че европейците и канадците вече харчат безпрецедентни суми за отбрана.
Когато харчиш много средства за отбрана, не означава автоматично, че си придобил нужните способности. В Германия често се чува този аргумент - ето, заделяме огромни суми в бюджета, това е достатъчно. Според мен не е достатъчно. Трябва стратегия, трябва идея как да се заместят американските способности. В Европа трябва да разработим бърз коридор за съвместни инвестиции и финансиране на общи проекти.
Вижте какво стана с проекта за френско-германски изтребител - пропадна заради бизнес амбициите на компаниите, които участваха, заради разправии къде ще се открият повече нови работни места. Но и заради остарелия модел на реализация на такива проекти с прекалено много бюрокрация.
Все още липсва политическа воля. Ето, вижте какво се случи с Ормузкия проток. Тръмп ни е много сърдит, че не го подкрепяме в кампанията му срещу Иран. Европейците първо казаха: "О, да, ще заделим много пари и ще помогнем." В крайна сметка обаче нищо не се случва, защото Иран и Съединените щати все още си разменят удари. В очите на Тръмп на нас не може да се разчита.
Ако погледнем Германия - финансово най-силната европейска държава в НАТО - къде инвестираме гигантските суми, заделени за отбрана? Със сигурност не и в общи европейски проекти. Надявам се, че на срещата на върха в Анкара ще се говори и за общо европейско военно производство и няма да се претоплят стари стратегии.
Според мен американците очакват точно това от нас в Анкара. Министърът на войната Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио го казаха няколко пъти в Брюксел. Не мисля, че имаме основания да се сърдим на американците, че преместват фокуса си върху други части на света за сметка на Европа. Така че е крайно време да разберем какво Европа иска да направи, за да компенсира американските способности.
Миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц покани Франция, Великобритания, Италия и Полша на лидерска среща в Берлин в така наречения формат Е5, за да се координират преди форума в Анкара. Публичните послания бяха добре познати - силна и разширяваща се НАТО, увеличаване на разходите за отбрана, без солови акции в политиката по сигурност, подкрепа за Украйна. Какъв е смисълът от такива прокламации?
Всъщност, такива разговори са традиционни - или бяха традиционни - в навечерието на лидерските срещи на НАТО. Преди тази подготовка се провеждаше във формат САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Днес отношенията вътре в Алианса са променени и подготвителните срещи биха имали смисъл само ако постигнат конкретно разбирателство по конкретни съвместни проекти.
Две седмици преди срещата на върха на НАТО в Анкара руският посланик там каза пред журналисти - "Нашите очаквания от срещата са, че тя ще вземе предвид новите реалности на света". Това изявление дойде след двудневно посещение на турския външен министър в Москва, който предаде лично писмо от Ердоган до Путин.
По въпроса за Украйна - в момента тя се справя доста добре и сама и нанася удари дълбоко в руска територия въпреки въздържането на Германия например да ѝ предостави крилати ракети "Таурус" с голям обсег. Но Европа трябва да продължи с военната подкрепа, така че Украйна да бъде в силна позиция при евентуални бъдещи мирни преговори с Русия.
Русия води война с цената на много жертви. По 1000 войници загиват или биват ранени на фронта. За европейските разбирания това е несъвместимо със здравия разум. Затова Европа трябва да развие технологиите за възпиране, за да не жертва човешки живот.
След тези разговори в Берлин Фридрих Мерц е информирал домакина на срещата на върха на НАТО - турския президент Реджеп Ердоган. Защо не беше включена Турция в подготвителните разговори на европейските съюзници?
За съжаление, често забравяме, че Турция е стратегически ключов съюзник в Алианса. Още повече когато обсъждаме бъдещето на европейската сигурност и отбрана без или с ограничени американски гаранции. За да осигури своята отбрана, Европа има нужда не само от Турция, а в бъдеще и от Украйна.
В същото време още от сега е ясно, че в Анкара ще станем свидетели на двустранно шоу на двама възрастни, авторитарни и силни лидери, които под светлините на прожекторите ще подпишат доходоносна сделка. Белият дом официално обяви за планираната продажба на реактивни самолетни двигатели на Турция за над 700 милиона долара, които са нужни на Анкара за разработването на турския боен самолет от пето поколение.
Добре си спомням подготовката на заключителните декларации от предишни срещи на върха на НАТО - това отнемаше дни, а текстът съдържаше десетки точки. Съюзниците обсъждаха всички аспекти на политиката за сигурност - от глобалните заплахи, през контрола върху разпространението на въоръжението до климатичните промени. След Анкара вероятно отново ще прочетем кратко комюнике от една страница, както беше след срещата в Хага. Не вярвам, че следващата седмица ще научим повече за някаква договорена дългосрочна стратегия на Алианса.
Цялото интервю на Весела Владкова с Нико Ланге в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!