Якуб Юзеф Орлински за първите “Тракийски награди за класическа музика“

Якуб Юзеф Орлински е “Певец на годината“ в първите “Тракийски награди за класическа музика“, учредени от българската оперна дива Соня Йончева. Преди церемонията и галаконцерта на лауреатите на сцената на Античния театър в Пловдив знаменитият полски контратенор даде интервю за предаването за музикално-сценични изкуства на БНР “Каста дива“.

С какви мисли и чувства получавате тази награда?
“Фантастично е и аз съм много благодарен! Това е първо издание на тези награди, на едно толкова красиво историческо място! Особено за мен като ценител на историята и, както знаете, древните времена и старинната музика са ми любими, това е голяма чест – да бъда тук и да бъда награден като “Певец на годината“! Освен това, сред такива страхотни артисти и Соня Йончева! Когато получих поканата от нея, аз бях като: “Уау! Сериозно ли? Наистина ли аз?“ Защото, трябва да отбележа, не се случва толкова често да бъдат награждавани контратенори!“

Какво означава за Вас музицирането в партньорство със Соня Йончева на галаконцерта?
“Обичам да пея със Соня! За съжаление няма толкова много репертоар, който бихме могли да изпълняваме заедно на оперната сцена, но преди няколко години направихме Дуета “Pur ti miro“ от “Коронацията на Попея“ от Монтеверди в Париж. Спомням си много добре, че го изпълнихме за едно телевизионно шоу и беше направено толкова красиво! Ние бяхме в театъра Шан з Елизе. Сцената бешепостроена като моден подиум. Записахме го с Леонардо Гарсия Аларкон – страхотен музикант, фантастичен диригент, и с неговия ансамбъл Cappella Mediterranea. В театъра, за телевизионното шоу инсталираха специално осветление, а ние импровизирахме. Бяхме като: “Току що сме се срещнали, ок, аз знам този дует, ти знаеш този дует, нека да го направим!“ Беше много забавно! Всъщност можете да го намерите и да го гледате в youtube. А сега тук е абсолютно изумително, особено на място като това – на открито, в античен театър. Създава се атмосфера, която докосва по специален начин. Когато театърът е пълен с хора, всичко е още по-поетично, бих казал, с небето над теб и изгрялата луна! Обичам такива моменти!“

За албума Ви “If music...“ бяхте номиниран и за наградата Opus Klassik в категорията “Певец на годината“. Нека да поговорим и за този Ваш проект в партньорство с пианиста Михал Биел.
“ If music...“ е албум, който разкрива партньорството ни с моя добър приятел и страхотен пианист Михал Биел. Музицираме заедно вече 12 години. Правим рецитали по цял свят. Бяхме много щастливи да изпълним в България друга наша програма – от албума “Farewells“ с полска музика, който записахме преди няколко години и представихме и в София по покана на Соня Йончева в цикъла “Съкровени гласове“. Концертът беше напълно разпродаден и беше страхотно да изпълним тези полски песни, които не са толкова известни из цяла Европа и по света, а главно в Полша. Този път, в албума “ If music...“, записахме оперни арии, и по-специално музика от Хенри Пърсел и Георг Фридрих Хендел. Обичаме да смесваме старинна музика и полски песни, за да покажем, че контратенорите не са “заключени“ само “в клетката“ на старинната музика, а могат да пеят много повече неща. Можеш да пееш немски песни, френски шансони, всичко, което искаш. Само трябва да подбираш умно, според мен, неща, които са подходящи за твоя глас. Мисля, че се справяме добре, защото в момента правим турне с 23 концерта. Започнахме в Азия, където бяхме 2 седмици на различни места. След това из цяла Европа. Турнето продължава и следващата година. Това е чудесна програма, която бихме искали да представим на публиката!“

С тази програма направихте и дебют на сцената на Миланската Скала този месец. Какво беше вълнението?
“О, беше феноменално! Работата е там, че това беше първият солов рецитал на контратенор в историята на театъра и той беше абсолютно разпродаден. Имаше толкова много млади хора! Също така аз съм много благодарен, че Ролекс ме подкрепи в това начинание. Те подкрепят Ла Скала вече 20 години и беше фантастично и аз да преживея това как празнуват постиженията на хората на изкуството. Дебютът в Ла Скала беше огромно постижение в моята кариера и беше прекрасно да го споделя с тях като част от тяхното семейство. Разбира се, и моето родно семейство пристигна от Полша за рецитала. Имаше много приятели, както и обичайната публика на Миланската Скала. Това беше предизвикателство, защото казват, че тази публика е доста консервативна. А имахме много сериозна програма. Изпълнихме и полска музика, защото имаше 5 биса. Публиката беше полудяла, имаше овации “на крака“. Беше наистина трогателно! Невероятно преживяване! Аз все още имам нужда да “смеля“ това, което се случи, защото ми изглежда абсолютно нереално. Този афиш! Легендарен афиш – “Якуб Орлински, Михал Биел, рецитал“. Толкова беше вълнуващо!“

Предполагам, че вече работите и по следващ проект?
“Аз имам много проекти. Имам много идеи, това е проблемът! Имам толкова много идеи, че нямам време да ги осъществя! Ето, както сега – пея в Катовице, след това в Познан, на следващия ден съм тук... Това е като “история без край“, но аз наистина се опитвам да подредя и да се справя с всичко, така че да живея в добър баланс и да бъда щастлив. Така че, да, имам много нови проекти, но засега продължавам турнето си в Южна Америка с албума “Beyond“ с бароковия оркестър “Il Pomo d’Oro“. Там ще бъда през целия август и ще бъде много вълнуващо да пея в Театро Колон!“

Споделихте, че обичате историята, но в същото време Вие сте много модерен артист. Какво мислите за AI в изкуството?
“Обичам историята, но не мога да помня дати. Много съм зле с това! Мисля, че е изключително важно да разбираме в какво е добър изкуственият интелект и в какво не е. Може да бъде много полезен инструмент, ако знаеш как да го използваш, но в същото време крие и опасности. Например, бях на поп концерт и графиките на сцената бяха феноменални. Знаех кой е създал този графичен дизайн, който беше абсолютно хипнотизиращ, толкова подходящ за всичко, което се случва на сцената! След това бях на друг поп концерт и видях графики, направени с изкуствен интелект. Толкова беше очевидно, че са направени с AI и беше жалко, защото изглеждаха fake, неестествени, като лоша имитация. Това е проблемът с използването на AI в изкуството. Ако той може да помага при пресмятането на различни неща и да повишава ефективността, ок, но в изкуството най-красивото е това, че е сътворено от човека, както в занаятите. Смятам, че в днешно време занаятчийството би трябвало особено много да бъде ценено, дори ако правиш гоблени или шиеш дрехи и имаш собствен бранд. Предполагам, че хората вече са изморени от тези бързо генерирани от AI форми на изкуство.“