Албена Стаменова: Украйна не допуска разрухата да я погълне

Албена Стаменова, преводачка от украински език и преподавателка в СУ "Св. Климент Охридски" разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за поета и войник Максим Кривцов, загинал малко преди да навърши 34 години, чиято стихосбирка "Стихове от бойницата" се превръща в явление в Украйна и е преведена на български език.

Тя описва как първо е попаднала на стихотворението "Той се премести в Буча" и е усетила "огромната сила на това стихотворение", разбирайки, че авторът не е аматьор, а човек, който "много сериозно се отнася към писането".

Максим е доброволец, участвал в Майдана, воювал след 2014 г., уволнил се за кратко, работил с деца, занимавал се с фотография, а след пълномащабното нахлуване отново се връща на фронта. Албена поддържа кратка кореспонденция с него: "Аз понякога чаках дни отговор… треперех… укорявах се, че изобщо се обръщам към него…"

Тя отказва да слуша запазения му глас през QR кода в книгата: "За мен това би било много болезнено… предпочетох тази интерактивна възможност да остане неизползвана."

Поезията на Максим: войната през очите на цивилен човек

Албена подчертава, че стиховете му не са епични военни картини като в старите руски филми: "При него виждаме пречупване през личността… през чувствителността на един човек, който се озовава в нея, а тя смила по пътя си всичко."

Максим не е "командос" или "Арнолд Шварценегер с двете грамадни картечници", а човек, който се опитва да съхрани човешкото в себе си. В стиховете му войната е камерна, интимна, но "войната диша във всяка дума".

Той описва дребните радости на живота: "Мечтая за спокойствие и тишина… за море и сърфинг… за пържени картофи обилно полети с майонеза."

Албена Стаменова обобщава: "Това е едно възпяване на достойнството на човешкия живот… да не забравя защо е отишъл да се бие – да запази живота с цялото му достойнство и ценност."

Украинската култура по време на война

Стаменова говори за огромния творчески подем в Украйна:

"Това е, за да не се допуска разрухата да ги погълне и всяка причинена щета да бъде отстранявана с максимална скорост. Да се търси видимата красота на света – да направим градът красив, да бъде чист, да бъде озеленен, да бъдат възстановени веднага всички щети по сгради и по улици. И, разбира се, да се радваме максимално на живота.

Тоест – ще се обличаме красиво, ще направим най-хубавите книжарници на света, в които ще мирише на кроасани, ще има интернет, и при великолепното украинско книгоиздаване няма да ви се иска да напуснете такива книжарници. Ето такава е съпротивата им.

И разбира се, че се издава много литература – всякаква. Има силно връщане към украинската класика, много се чете украинска литература – не само класиката. Много се твори, много се създава литература, поезия – изключително много. Но също визуалните изкуства са подобни. Театърът – театрите са пълни.

И тази украинска общност, това украинско общество – не се предава. Напротив. То се все по-категорично дефинира и няма да се прегъне. Те ще защитават себе си – правото си на живот и правото въобще в световен и космически план да побеждава изкуството, да побеждава човечността, да побеждава красотата."

България и войната: болезнени сравнения

Албена прави тежка оценка за българското общество: "Ако се стовари върху нас такова гигантско изпитание като война, ние първо ще се избием помежду си. После, ако ни остане въобще някаква мисъл в главите – е е ясно..."

И за българските управляващи: "Впрочем, като гледаме нашите управляващи какъв пример дават – те се готвят да предадат България ей така, на поднос, на потенциалните… да кажем, че са марсианците, защото има само един потенциален нападател – да ги наречем марсианците.

Ние няма да се съпротивляваме, няма да се дефинираме, няма да се мобилизираме, няма да се организираме – нищо няма да правим, защото не сме военолюбци. Като някак винаги забравяме, че да не си военолюбец означава да не нападаш, а не да не се защитаваш.

За края на войната

Албена е категорична: "Нашите отвлечени празни приказки нямат значение на фронта. Там животът ти всяка секунда е изложен на опасност."

И обяснява: "Аз не си представям свършването на войната в Москва като триумфален марш на украинските войски. Тя може да свърши в Москва, защото е започната в Москва. Тоест там кликата, обкръжението на диктатора Путин ще поддържа неговата фигура и неговите действия до момента, в който това не се окаже опасно за самите тях. И свършването на войната така ще настъпи – с физическото отстраняване на Путин, било по Божие повеление или по нечие друго. И разбира се – освен ако не стане нещо, някакъв взрив отдолу. Примерно от армията или от нещо, което не е много редно – искам да кажа – преди физическата кончина на Путин. Това е единственият начин, в който войната може да свърши в Москва."

За хората, които искат да спрат помощта за Украйна

"Това е идиотизъм. Кой здрав разум или морално съдържателна личност може да изкаже твърдението, че да, вярно е – войната ще свърши, ако ние не подкрепяме Украйна. Тоест – хайде да изчезне Украйна, хайде да избият украинците, хайде да престане да съществува тази държава на картата, само за да свърши по-бързо тази война. Миролюбието не означава да не се защитаваш. Това са хората, които биха гледали как пребиват на улицата някой човек… и ще му кажат: ‘Хайде да умираш по-бързо, че не ми се гледат твоите страдания". Няма смисъл да се обсъждат такива изказвания, защото те не са адекватни."

Целия разговор на Николета Атанасова с Албена Стаменова, както и гласа на Максим Кривцов може да чуете в звуковия файл.